ЧОВЕКОЛЮБЕЦЪТ ПРОМЕТЕЙ - СИМВОЛ НА ВЕЧНИЯ СТРЕМЕЖ КЪМ ПРОГРЕСА

Тита ът Прометей е познат образ още от древногръцките митове. В един от тях се разказва за мъдрия титан, който открадва от огнището на прияеля си Хефест огъня, за да го даде на хората. Той ги научава и на изкуства, дава им знания - да смятат, да четат и да пишат, научава ги как да добиват от недрата на земята металите и да ги обработват. Прометей опитомява за хората дивия бик, впряга коня в колесницата, построява първия кораб, открива им силата на лекарствата. Така прави човешкия живот по-щастлив и по-радостен, но си навлича гнева на гръмовержеца Зевс, който го осъжда да бъде прикован към скала в дива местност, почти на самия край на Земята.
Митът за Прометей силно е вълнувал древногръцкото общество. Мнозина автори са се опитвали да пресъздадат неговия образ, но Есхил е първият, който го поставя в центъра на драма. Така образът на титана, отрекъл се от боговете в името на хората, е разкрит в светлина, която му отрежда място на пръв хуманист в литературата, чиято жертвеност в името на отстояваните идеали удивлява следващите поколения и цивилизации.

Прометей става символ на вечната борба между божествено и земно в човешката природа, на стремежа към хуманност и прогрес. Непримиримият титан надмогва страданията си, осъзнавайки своята правота в един драматичен конфликт с всевластния „гръмовержец” Зевс, пожелал да унищожи хората, за да създаде нов, по-съвършен и по-добър човешки род. Човеколюбецът Прометей спасява духа на обречените на унищожение.
Прометей дръзва да се противопостави на Зевс от хуманни подбуди - желае да защити хората. Когато открадва огъня, той нарушава хармонията, божествения ред. Титанът се жертва, но нито за миг не съжалява за сторената добрина. В конфликта между Зевс и Прометей силата е на страната на тиранина „гръмовержец”, а този, който е извършил справедливо дело, трябва да изтърпи стоически наказанието. Непреклонен, с неизчерпаема воля Прометей понася ударите на съдбата пред верните служители на Зевс - Власт и Сила. Хефест - богът-ковач, изпитва съчувствие към своя приятел, но е призван да изпълни дълга си. Мълчанието на титана изразява страдание и гордост, твърдост и увереност.
Готов е да изплаче болката си единствено пред Вселената, която чувства равна на себе си:
Свещен ефир и ветрове развихрени!
Вий, изворни води, и Вий, усмихнати
вълни в морето! Земьо всекърмилнице,
и ти, всевиждащ слънчев кръг!
О, вижте как
аз, богът, страдам от ръцете божии!
Угнетяваща е болката от нанесената обида, но мъките нямат значение за Прометей, защото целите му са хуманни и водят към прогрес. Героят се врича: „Ще се боря докрай с безконечните дни.” Страхът и малодушието му са чужди. Самопожертвователен в своята обич, с дръзка и язвителна ирония отхвърля съветите на Океан да признае вината си и да се откаже от делото си, за да спаси Живота си, защото „нов е властникът”.
Прометей не се примирява с подчинението и безпринципността на Зевс. На покорството на Океан се противопоставя с несломимата си воля:
...Знай, напразен, безполезен е
трудът ти, ако си решил наистина
да се потрудиш. Стой си,
в безопасност си.
На Хермес - вестител на боговете и син на Зевс, титанът отново се противопоставя без страх и колебание:
За твоята робия - запомни
добре - не бих отстъпил моите страдания.

Прометей, макар и страдащ, е горд със свободата на духа си. Не би могъл да приеме страха, колебанието. Няма сила, която е в състояние да му повлияе и да го откаже от стореното.
Още по-малко би открил тайната, застрашаваща Зевс, пред Хермес, изпратен от тираничния владетел на Олимп с цел да узнае каква заплаха в бъдеще вещае съдбата му. Само Прометей знае, че човешкият род има бъдеще. То е божествено предопределено. От брака на царската дъщеря Но и Зевс ще се роди син, който ще свали баща си от престола. Това е Херакъл - герой на старогръцката митология. Така ще бъде спасено бъдещето на човешкия род.

Прометей е завладян от силна обич към хората и ненавист към насилниците: „Накратко: мразя всички богове, които за доброто - зло ми върнаха”. Как би могъл да изпитва по-различно чувство от омразата! За стореното добро боговете са го „възнаградили” със зло. Ето защо той ще се бори срещу всяко насилие и няма да последва съветите на Хермес, отстъпвайки от собствените си принципи. категоричен в своята неотстъпчивост, Прометей заявява пред Хермес: „Не, с никакви мъчения и хитрости Зевс няма да се добере до тайната, дордето не свали от мен оковите”. Героят на Есхил се бори за една високохуманна кауза, която поставя над своето лично щастие и заради която си заслужава да пожертва силите си и да устои на невероятните изпитания. Само свободомислещият човек е готов да потисне индивидуалното начало и да се противопостави на насилието и тиранията.
Огънят на Прометей се превръща за хората в символ на спасението, на просветлението. Титанът влиза в противоборство със Зевс, за да даде възможност на човечеството да прогледне от мрака на невежеството и незнанието. В „Прикованият Прометей” Есхил разкрива обаянието на гордо извисената личност, подложена на неизмерими страдания в името на хуманността и доброто. Неговият образ се е превърнал в символ на бореца срещу неправдите в живота, тиранията и насилието.