Дядо Горио - като картина на своето време.

Малк са творците в световната литература,които се превръщат в класици след дълги начални години на провали и неуспехи при опита им да създадат добро художествено произведение.Балзак е един от тях.Той има критично отношение към обществените нрави и морала на времето , в което живее.Творческият му поглед е реалистичен,насочен към типични социални явления на епохата,в която конфликтни исторически събития променят човешките нрави.Героите на Балзак влизат в нравствен конфликт първо с морала на обществото,а след това и със себе си.

Онова към което всеки се стреми в романа "Дядо Горио", е богатството. Кроят се планове,сценарии,въображението достига неподозирани вазможности,за да може героите да заличат собственото си име и да носят име,което е еднакво респектиращо на всички езици: "Господин четири милиона". Някога същата амбиция е имал и дядо Горио и е успял да се издигне от "прост работник" до  гражданина Горио.Находчив и предприемчив,той успява да забогатее.Натрупва състояние чрез търговски спекулативни сделки със зърнени храни.Социалният му статус се променя.Обикновеният работник става производител на фиде.Парите му носят успех и Горио вярва,че те са "ключ" към човешкото щастие.Обича безумно дъщерите си.За да ги направи щастливи,не отказва да изпълни нито едно от суетните им желания.Той "купува"с подаръци и материални облаги своето щастие,а не тяхната любов.Парите стават самоцел за Делфин и Анастази.Човешките взаимоотношения,дори и обичта към бащата,приемат за сделка.Всичко се купува.

Друг критерии за човешко щастие те не познават.Той е формиран още в детството им от "сделката",която любящият ги баща негласно сключва с тях.Ако имаш пари, ще получиш уважение и любов.В противен случаи дори и собствените ти деца те изоставят.Морални угризения Делфин и Анастази нямат.Нравствените последици остават за дядо Горио.Той заплаща скапо за личната си човешка драма.Става жертва на собствения си морал,формиран от обществените условия на живот.Горчива е равносметката на героя,осъзнал, че воден от най-изкрени чувства,е "плаЩал", за да бъде унизяван.Вместо любов е заслужил презрение.МОралът на обществото и наложените представи за родителска и бащина обич са отразени в действията и постъпките на дядо Горио.Несъзнателно той се е съобразявал с общоприетата непочтеност.В дълбоко изстраданото си нещастие той разбира,че поведението му е било "безнравствено".То е следствие от деформираната предства за обществен,но и социален престиж,който изключва щастието и обикновената човешка радост да обичаш изкрено и да си обича безкористно.Преди смъртта си дядо Горио прозира пропиления нравствен смисъл на живота си: "Прекалено голяма беше моята обич, затова те неможеха да ме обичат.Бащата трябва да бъде винаги богат,той трябва да държи юздите на децата като калпави коне.А пък аз се влачех на колене пред тях...Те напълно ми отмъстиха за любовта ми, мъчиха ме като палачи...а аз толкова ги обичах,че пак ходех при тях като комарджия в игралния дом.Дъщерите ми бяха моят порок...Живеех,за да ме унижават,обиждат...понасях всички обиди, срещу които те ми продаваха трохи на щастие,дребна,срамуваща се радост"...

Дядо Горио носи трагическата вина за случилото се в семейството му и за собствената си печална съдба,защото върху дъщерите си той е прехвърлил не само безграничната си обич, но и собственото си разбиране за успеха в живота.А именно-единствено притежанието на бижута,рокли,шапки,на богато наредени домове е в състояние да предизвика усмивки върху безчувствените им лица.Много често зад този блясък стои празната душа.Показателен в това отношение е финалът на романа.В последния си път Горио е изпратен от чужди хора,а дъщерите му демонстрират присъствие чрез двете празни карети със семейните гербове-израз,на това ,в което е превърнал децата си-в празни,бездушни кукли.
Това е възмездието , което отсъжда реалистът Балзак за такъв ограничен,ПОСРЕДСТВЕН,но и фанатично предан на своите деца баща, който открива житейския смисъл само в блясъка на жълтия метал.Той отрича и социалните контрасти на своето време,породили личното страдание и нравствената човешка драма в романа.