Пенчо Славейков – поемата „Ралица”

&nbs ;Една от най – известните лирически поеми в творчеството на Пенчо Славейков е „Ралица”. Поемата е написана през 1902 година и е изцяло доминирана от темата за любовта, престъплението от любов и изкуплението. Централните персонажи в творбата са два – Ралица и Иво. Любовта между тях, сватбата им и убийството на Иво и Стоичко влаха са централните сюжетни събития. Основната тема се реализира в текста едва във финала на творбата, когато Славейков показва чрез образа на Ралица силата на любовта и способността на човека да надмогне ударите на съдбата: „От живота ненадломена , с несломено сърце ”.

 Образната система в творбата е организирана около класическия любовен триъгълник – Ралица, Иво, Стоичко. Славейков предполага неравностойното положение между мъжките и женския образ. Основния акцент, авторът поставя върху образа на Ралица. Героинята е стуктурирана в стила на фолклорната естетика. При нея се открояват само позитивни качества и внушението, което тя има, и което изгражда, е изцяло положително. Нейната изключителна красота се превръща във фактор, предопределящ тежката и съдба. Авторът добавя и метафори, които истински подчертават добродетелността на народната песен и българската жена: „ Лоза се около Явора обви – около Ива, Ралица девойка! ”.

 Останала от малка сираче, героинята на Славейков се справя с предизвикателствата на живота и в пълна мяра демонстрира собственото си самоизграждане и лично самопостигане.

 Темата за любовта е основна база, върху която се изгражда модерната личност според Славейков. Ралица е сираче и сама изгражда себе си като личност,  но в рамките и според изискванията на една друга  по – строга ценностна система, нейните формирани критерии за морал, нравственост, дълг и отговорност, са резултат на едно по – сериозно  и аналитично възприемане на традиционното патриархално общуване.

 В поемата авторът говори и за убийство от любов. Ралица остава сама със своята рожба, но именно това я прави най – силна. Категоричната идейно – художествена поанта в творбата е формата на последния стих:  „От живота ненадломена, с несломено сърце ”.

 С образа на Ралица, Славейков формира един нов тип психологизация на литературния образ. При нея поетът проследява генезиса на личностното и психологическо израстване. Авторът внушава чрез женския образ чертите на новия тип личност на гордата индивидуалност, за която обективните условия и социални закономерности вече не са основни мотиви на поведението. Личността е свободна макар и формално обвързана в рамките на патриархалното семейство.

 Ралица изразява най – добрите черти на българката като личност, за която индивидуалното израстване и формиране на фактори я превръщат в модерен европейски човек.