Иван Вазов – „Под игото” – първият български роман

&nbs ;Романът е писан 6 години след първите стъпки на Вазов в прозата. Дължи се на Вазовата органична връзка с духовния живот на народа, на художествения талант на автора, на епохалните исторически сътресения, търсещи своето художествено осмисляне.

 Сюжета е романтично – приключенски, свързан с определен главен герой. За художествен обект е не характерът на героя, а битът, душевността, историческите съдбини на неговия народ.

 Като жанр, произведението е исторически роман с локален колорит, културно – исторически роман, битов роман с исторически елементи. В крайна сметка романът е битово – исторически – романтичен.

 „Под игото” е голямо повествователно художествено произведение с богато съдържание, сложен сюжет и компазиция, с много образи.

 Романът е епопея, защото разкрива важно историческо събитие от нашата история, което е свързано с по – нататъшната съдба на народа ни.

 От къде черпи материал Вазов за романа си? :

 Вазов сам е свидетел на революционизирането на масите, тяхната подготовка за участие в Априлското въстание. Също така Иван Вазов е член на Сопотския революционен комитет.

 Друг източник на информасия са запискете на Захари Стоянов – документално – историческа записка за въстанието; спомени на участници; разкази и записки на очевидци- Христо Ботев и преписката на Клисурския революционен комитет.

 Темата на романа е революционизирането на народните маси и превръщането им в бунтовен народ, учасник в Априлското въстание – връх в нашетo революционно движение до Освобождението.

 Битът в романа:  изобразява се не като фон на историческите събития, а като жизнена среда, в която те се развиват. Романът представлява едно общонародно движение, навлязло в самия бит на народа, затова всичко е просмукано от патриотичен патос.

 Композеция на романа – III части:

  I част – животът на Бойчо Огнянов до предаването му от Стефчов. Завръзка на действието – Огнянов бяга от бай Марко, за да търси ново обежище.

 II част – началото на април, дните преди въстанието, революционно въодушевление; подготовка на въстанието; кулминация – избухването на въстанието.

 III част – потушаването на Априлското въстание; трагична развръзка – избити революционери, опожарени села.

 

 Конфликтност: 

-          национален конфликт – между  българи и турци
-          социален конфликт – между българи и български чорбаджии
-          обществена и лична интрига
-          авторова намеса и лирически отстъпления