„Гласовенте ви чувам”- носталгичен спомен за съхранената духовност /Димитър Талев/

Глаушевият род и другите около тях: постепенно външните елементи навлизат в света на строгата им подреденост и влизайки във връзки и отношения с тях се получават сбъсаци. Във втората книга това е сблъсъкът между Ния и Султана. Появяват се нови герои като Вардарски /борец, патриот за свобода, който загива/, братя Боболеви, Таки Брашнаров и други.

Има нов стремеж към широка историческа всеотдайност. Моделът се разширява, излиза извън границите на моралното, социално-историческото пространство на дома на Глаушеви, и вече засяга Преспа.

Домът е крепостта на българският дух и народност /домът на Глаушеви/. Сега насоката е друга - градът и битието му, навиците му, предразсъдаците. Всичко което се случва в дома на Глаушеви намира съответствие в събитията на града. Талев не се прехвърля направо върху новата градска проблематика. Той не забравя семейно-родовия модел. Развивайки се, домът е направил възможен напредъка на града, за да достигне до кулминацията – последните две части на тетралогията за земята на Македония.

Действието вече е извън Преспа и представя историческото събитие на много по-голяма територия. Фамилията вече не е център на събитията, а едно историческо събитие е кулминацията на дългата подготовка, осъществяване възможностите на народа със свободен дух. Промяната и развитието на историческата реалност определя нови образи, има вече конкретизация на злото в определени образи. Това се фокусира върху настоящето и се увеличава дистанцията с миналото. Вече няма колективното зло /поробителя/, а се появява индивида, който не просто символизира злото, а го твори. Има и индивидуализиран герой – Левски, Райко Вардарски, Атанас Кривиот. Историческите деятели придобиват личностни изменения. Постепенно нарастващото почти фолклорно - идилично благоденствие на преспанци в „Железният светилник” сега отстъпва място на безсилието. Техниката поглъща възможността им за труд и това е предчувствие за социално-класовите сътресения в следващия век.

Гниенето на Лазар Глаушев в затвора, смъртта на приятеля му Андрей Бенков, мъката на Ния за дете, смърта на Стоян и Султана в края на романа, поставят завършека на един исторически цикъл, което ще породи коренно ново поведение на историческите детайли.