Алеко Константинов, „До Чикаго и назад”

 Алеко Константинов е най- яркият представител на критическия реализъм, най – ярка фигура сред творците на литературата от 90те години. Той смята, че идеалите не бива да са празна дума и изобличи и усмя със своето перо алчността, моралната низост, политическия терор в България, разкри недъзите и пороците на буржоазното общество. Константинов е автор на фейлетони, книги, пътеписи. Той е писател с нравствено превъзходство и човешко достойнство, заради което сам се наричаше „щастливец”.

Алековото творчество е ярка представа за политическия живот и политическите борби през 90те години ( времето на първоначалното натрупване на капитали ) и е тъжен размисъл и болка за измъчения народ. Също така това е автор, който е един от първите и големи литератури на хумора и сатирата в българската литература.

Пътеписи: „ Какво Швейцария ли? ”, „ През марта на Чепино ”, „ До Чикаго и назад ”

Фейлетони: „ Разни хора, разни идеали ”

Книгата „ Бай Ганьо ”

„До Чикаго и назад”- на прага на чуждия свят

Среща с Новия свят: срещата с Новия свят е среща със света изобщо. Емоционалната приповдигнатост на описанието на обстановката в парахода изразява една утопична ( трудно осъществима ) идея – за всеобщо щастие и равенство между народите. Веселието на парахода изразява нуждата на българина да се отрази в другите народности и да излезе от болестите на своята действителност.

Смисълът на изложението: там всеки павильон е израз на националната гордост и популяризира държавността. Това е умален модел на света. Именно тук може да се види къде е мястото на България сред останалите държави. Присъствието и на изложението е знак, че след робството и изолацията България отново афишира пред света своето съществуване, но дюкянът и е на слабо осветена и неприветлива улица. Според изложените неща може да се види как родината ни се представя пред света – розовото масло, бутилки с вино и ракия, тютюна и също така трите восъчни фигури на булката, шопа и майора. Всичко това говори за изостаналото положение на България.

Националната идентификация: наблюденията върху американския живот и нрави, преминва през личното и емоционалното съпреживяване на автора. Поразителният лукс, объркването с менюто, впечатлява нашите туристи, но поражда и смехотворно и иронично отношение към чуждия свят. Пътуването до Америка за Алеко се оказва и пътуване към самия него.