„ Дервишово семе ”- Кратка интерпретация

 Разказът разказва за патриархалното семейство и неговия свят, където традициите не се променят и се предават на следващите поколения.

Светът е изпълнен със строги закони и един от тях определя съдбата на главния герой в разказа. Рамадан трябва да продължи Дервишовия род, но конфликтът е в това, че са без значение неговите чувства и преживявания. Младежът е само на 14 години и не е готов за семейство, но е длъжен да се подчини на родовите традиции.

Все още Рамадан и Силвина са деца и не са изживели детските си години, но двамата създават свой свят на романтиката. Неусетно и постепенно двамата попадат в капана на любовта, която е  най – хубавото чувство. Както в повечето случаи, когато цъфти любов между двама, всичко се срива от веднъж. Така и в разказа става ясно, че личните чувства са наранени, защото поради неконсумирания брак, любимата на Рамадан е отвлечена и грозно продадена. Прекалено трудно е, за да бъдат заедно главните герои, най – малкото за това, че все още не са порастнали достатъчно и трудно биха защитили любовта си, а основният проблем при тях е свързан с това, че трябва да се подчинят на родовите традиции.

Рамадан се жени два пъти, но той не може да спре това, което крепи вярята, че някой ден биха могли със Силвина да бъдат заедно. Страданията, които измисля за Руфат, не напускат съзнанието му също. Подвластен на своите нравствени добродетели, Рамадан  не  би могъл да извърши зло.

Рамадан и Силвина не могат да осъществят любовта си. Всичко е обърнато към разединяване, защото нищо не може да защити любовта им. По този начин главният герои е задължен да се грижи за врага си. Трябва да преодолее злобата, силната мъка и горчивата обида. Изживявайки своя живот Рамадан сякаш е пропилял времето си напразно и единственото, което го крепи е надеждата, че мечтата му ще се сбъдне. Цената на патриархалния живот е висока. Всички живеят нежелан живот, запитвайки се това ли е животът,който искат наистина.

Рамадан не спира да мисли кое всъщност е доброто и кое е злото, дали наистина трябва да се спазват родовите традиции или всеки трябва да се отдава на личното си щастие. Възниква и въпросът защо е толкова ограничен този начин на живот, защо трябва да го живеят, но до края на разказа оставаме с впечатлението, че всеки е изпълнил дълга си, всеки е направил това, което е било редно, без да прекрачва границите.