ДОБРОТО И ЗЛОТО,В КОЕТО ЖИВЕЯ (есе)

“

Дали Бог е сътворил човека,за да го научи да твори добро за другите в името Божие? Дали той е само добър и справедлив?
Къде е ключът към истината за добро и зло?Как изглеждат те в живота,който живея,в света,който ме обкръжава?
Толкова думи,думи,думи…и все за добрите дела!Верните думи не са красиви.Красивите думи не са верни.Виждам как добрия не умее да спори,как не умее дори да се защити!Оня,който умее това,просто не е толкова добър!..
Добро или зло?Това е индивидуалната или обща нравствена оценка на поведението на отделния човек или обществото като цяло.В постъпките си хората могат да бъдат оценени като добри или зли,съответно затова дали спомагат за задоволяване духовни и материални потребности на обществото,в което живеят или задоволяват само своите потребности ,преминавайки дори през трупове ,за да постигнат личната си цел..
Всеки ден от нашето ежедневие срещаме огромното желание на голяма част от хората на съвременния свят да направят целия човешки живот по-добър,но се убеждаваме,че те си остават все така лоши,каквито са.Често тези,които не казват добра дума,осъждат всички и са вечно недоволни и мърморещи.Те са именно онези ,от които всички околни се оплакват.Да- те са добри,но само за себе си! Доброто за тях съществува само,когато е за тяхна лична полза.За тях несвойствено е да съчувстват или благородно да откликнат към чуждото нещастие или нужда, давайки нещо от себе си или правейки добрина другиму.
Кое е в повече?Доброто или злото?
Аз вярвам,зная,убеден съм,че дълбоко в себе си всеки човек притежава вродената доброта на творението Божие.В книгата на своя живот всеки от нас записва доброто,което е сторил.Понякога,забравяйки да впише добрината или оказаната помощ,получена от другиму в най-труден момент същия вече не е вече убедително добър.Може би вече е лош! Или поне малко лош…Ако това е лъжа,тогава как иначе ще съществува толкова много страдание по света,толкова много нещастници?Та всеизвестна истина е,че нещастниците възпроизвеждат нещастници!
Красиви и желани са детските приказки,в които доброто винаги побеждава злото.А така ли е в реалния свят?Тогава защо толкова много млади хора,толкова наши връстници вече не вярват в красивите обещания за близкото добро на своето бъдеще?Красиви приказки и ефтини обещания,зад които прозира измамната илюзия за един свят без страдание,един по-добър свят без кръвопролитие,мъка,болести и развалини.
Добро е,когато сам с цената на много усилия успееш да постигнеш набелязаните цели.Да,но не на всяка цена! Добро ли е,ако оставиш диря от злини по пътя си към целта ,когато средствата с които ще си послужиш са користни и нечистоплътни за околните?Няма такова добро,което да прави другите нещастни,накърнени,унизени,разочаровани или излъгани!
Добро е волята да продължиш към набелязаната цел,раздавайки от себе си в най-трудния момент !А зло,когато спреш и се откажеш,или тъй много се страхуваш,та страх сковава добрината ти.
Някой мъдър човек е казал,че в злите години се познават добрите хора.Онзи,който превъзмогне собствените си несгоди чрез добри и благородни постъпки за благото на страдащите,предразполага и увлича след себе си последователи. Приятно е да срещнеш погледа на човек,на когото току що си помогнал.Чувстваш се лек,нов и пречистен.Готов си да дадеш от себе си още и още…Да,може би това е доброто!Да си готов да даваш без да се страхуваш ,че за тебе няма да има,без да ти се посвиди в нито един момент и след това да не съжаляваш за онова,което си направил за другите…
В паметта ми все още често изплува физиономията на злото.Злото,взривило спокойствието на оня паметен септемврийски ден ,чрез което у мен се загнезди част от ужаса,който преживяха нюйоркчани в Манхатън.Една зловеща реалност присвоила стойносттите на кобните фантастични филми на ужаса.Няма спор,така изглежда злото в наши дни! Толкова много смърт и още толкова развалини в сърцето на Америка ,трудно се забравят тези черни часове.В предколедната седмица злото потропа на вратите на много семейства в София-потопи в скръб страната ни!То още стои пред дискотека “Индиго” и се пита кой път да хване?То внезапно изплува от потайните кътчета на Московския театър по време на спектакъл и отне надеждата за живот на почти хиляда взети заложници.А някои от тях вече не са между живите ...точно защото злото винаги взема невинни жертви.
Добро или зло?
В какъв безкраен кръговрат те се редуват?Дали са редом заедно или се следват неотменно?Едно е ясно за мен –противоречивата човешка същност ги поражда и извиква на живот

Между доброто и злото към... съвършенство

Всеизвестно е, че Раят и Пъкълът винаги са заедно, за да се доказват един другиго, да се опровергават, да си поматаг и мога да кажа - търпеливо д асе обичат и уважават.
Ако не беше доброто, нямаше да можем да видим лошото, а ако го нямаше него, как щяхме да оценим светлото и прекрасното по-цялостно и дълбоко? Научавайки се да виждаш доброто в злото и злото в сенките на светлината, ти ще успееш да осмислиш ценностите в живота си по-добре, по-смислено.
Всеки има нужда от грешки, те са един от най-поучителните периоди в обучението на една млада душа. Тя има правото, възможността да си извлече поука от тях. Дава й се изборът да продължи да живее с усмивка, излъчваща любов, подобна на всеобщата обич, с която сме облагодетелствани; или да не успее да приеме с подходящото разбиране урока си, да му се противопроставя непрекъснато... и тогава? Какво ще постигнеш тогава, когато не си успял да видиш добрината, която ти се прави чрез евентуалния проблем? Ако не успееш да проявиш спокойствие и хармонична мисъл, не подходиш ли нежно, така, както се е отнесъл към теб когато си грешил, духовния ти учител, който е успял да надживее проблемите, несгодите и болката, била тя физическа или душевна; той ще ти даде следващ шанс отново и отново, докато успееш. Доброто винаги е някак по-приемано от съзнанието, отколкото лошото. Лошото само за миг успява да завладее част от мисълта, дотолкова, доколкото е необходимо и след това светлина и хармония изпълват съзнанието до следващия урок.
По пътя си човек среща много тъмни, коварни местенца, в които да се скрие от светлината, когато тя, с правотата си и заслепителната си сила, упрекне съзнанието и съвестта. И с течение на времето уроците на пространствените закони, си почти принуден да се научиш да нямаш угризения на съвестта, а да я поддържаш чиста и безкористна. А за това най-много биха ти помогнали доброто и злото, взети заедно.
Но все пак кой би могъл да каже кои са границите между светлината и сянката? И изобщо, дали лошото не е просто неправилно разбиране на действителността, изпъстрена с любов...

Какво би направило твоето добро ако не съществуваше злото и как би изглеждал света, ако от него изчезнеха всички сенки?

Какво е доброто? Идея, реалност или мечта? Зависи ли то от злото? Има ли ги в света? Има ли ги в хората? Хората зависят от доброто и злото или доброто и злото зависят от хората? А дали въобще е възможно да се отговори на тези въпроси? Съмнявам се точно аз да го направя...
Добрите деца са децата, които се водят задоволени и осигурени: децата с двама работоспособни родители. Морален дълг на родителите е да предадът моралните основи на живота на техните деца. С всеки ден, с всяка пакост или лудория децата осъзнават как да се държат така, че поведението им да отговаря на нормите на обществото. С всеки ден им бива обяснявано кое не трябва и кое трябва да правят, т.е. кое е добро и кое е зло. Но крехката детска психика няма голияма база за сравнение. Не напразно казват, че децата са като попивателна – приемат всичко, което им се казва в чист вид. Критериите за хубаво и лошо не са вродени, те са изгрждат с времето, или по-скоро се насаждат от възрастните. Но тук възниква въпроса как тези идеи са възникнали и как се изменят с времето.
Представям си следната ситуация: живот на семейни начала в праисторическата епоха; две пещернячки обсъждат чий съпещерняк е донесъл по-голям бут от мамут вчера, и така определят кой е по-добър ‘съпруг’. Може би всичко е започнало от там: което е добро за мен е и добро по принцип. Идеите за добро се определят от личностните нужди на индивида.
С вече изградени представи за добро следва да се определи и кое е лошо. Всичко недобро. Както и всяка неистина става лъжа.
Всяко дете разбира, че не трябва да преви неща, които няма да се харесат на тези, от които зависи – родителите му. Когато порасне, то се съобразява с нормите на обществото. Но както като малко понякога поставя своите интереси и желяния над тези родителите му и пристъпва забраните им, така и като възрастен понякога не се съобразява с обществото. В случая родителските/обществените и индивидуалните интереси се разминават. Там възниква понятието ‘недобро’.
Защо му е всъщност на човек де е добър? Ако неговите разбирания се разминават от тези на обкръжението му, той, не би могъл да е част от него. А човекът е обществено животно и не би могъл да съществува напълно индивидулано. Да си ‘добър’ ще рече да правиш добро на другите. Защото едва ли някой ще погледне с одобрение на теб, ако си добър само спрамо себе си, Въпреки, че тогава добротата е най-искрена. Но тогава добротата се нарича егоизъм, това е друга тема.
Казват, че най-лесния начин да убедиш едно дете, че трябва да е щастливо, е като му покажеш друго дете, което е по-ощетено откъм условия за живот. Казват му: виждаш ли, трябва да си благодарно, че имаш майка, баща, братче, дом, играчки, хляб...
Докато не видиш нещастие, не можеш да разбереш какво е щастие. Като в приказката за принца, който не знаел що е нещастие, защото не бил излизал от двореца си. Когато за първи път се разходил из царството, видял глад, болка, мизерия и от страх не могъл да го преживее. Не за друго, просто не бил и помислял, че някой може да живее по-различно от него. Но дали наистина е бил щастлив в двореца, след като в представите му нямало нито по-лош, нито по-добър живот? Ако нищо не може да те разстрои, то едва ли нещо може да те зарадва.
Приятелят например би трябвало да е силно положителна фигура в живота на човек. Но ако не си видял лощо от хората, ти няма да имап критерии, чрез които да ги категоризираш. Тогава понятията като приятел или враг за теб не биха могли да са валидни.
Както би станало, ако в света нямаше ‘сенки’? Хората щяха да приличат на машини без чувства. Щом нямаш чувства, тогава за теб понятия като хубаво и лошо не фигурират в идеята за света наоколо. Няма хубаво, нито лошо, когато никой и нищо не може да ти навреди. Тогава какъв трябва да си? Единствено същество, което е безсмъртно, може да няма критерий за добро и зло. Тогава отговорът изглежда достатъчно прост: твоето добро не би съществувало, а светът би излеждал нереален.