&nbs
;Добри Чинтулов е един от първите български значителни поети през епохата на възраждането. Той получава образованието си в
Русия и дълги години работи като учител предимно в родния си град
Сливен.
По време на Кримската война (1853 – 1856) цялата ни страна е обхваната от революционен ентусиазъм. В страната се отбелязват редица опити за въстания, в
Румъния се образуват чети, които преминават Дунава и воюват с турците. Народът показва готовността си да воюва, а Добри Чинтулов става изразител на този национален подем със своите революционни стихотворения. С тях той призовава българския народ към въоръжено въстание за освобождение от тежкото турско иго. Стихотворенията му „Къде си, вярна ти любов народна”, „Вятър ечи, Балкан стене”, „Стани, стани юнак балкански”, са се пели навсякъде и са въодушевявали младите в борбата срещу врага. И днес тези стихотворения звучат патриотично.
Добри Чинтулов дочаква освобождението на
България и посреща руските войски в родния си град. По-късно умира.
„Къде си, вярна ти любов народна” – лирическо стихотворение:
В стихотворението поетът е дал израз на пламенните си патриотични чувства – гореща любов към поробената родина и ненавист към поробителя. Силно желае същите чувства да завладеят всички българи. С неговите стихове иска да подтикне народа към „гората”, т.е. към въоръжена борба, която единствено може да донесе победа над врага и свобода на родината. Чувствата на поета не са свързани с определена случка.
Стихотворенията на Чинтулов са лирически. Такива са и „Патриот”, „Моята молитва”, „Обесването на Васил Левски” от Хр. Ботев и други.