Темата за войната в лириката на Иван Вазов

&bdq o;Сливница”- ярък поетичен документ за случилите се събития по време на Българо-сръбската война. Стихотворението е публикувано през 1886г. Като цяло стихосбирката е прослава на българския героизъм и се свързва с „Епопея на забравените”, като придава завършен вид на сакралния национален свят. Но наред с въсторга, в творбите се открива и болката на  братоубийството на славянските народи, тревогата за потъналата в забрава памет на свещените жертви.
 
„Новото гробище под Сливница”- стихотворението е монолог, обръщение на поета към загиналите достойни защитници на България. Съдържа риторични въпроси, които антитезисно открояват идеалите и ценностите на героите. Преобладава чувство на въсторг и преклонение. Подтик за тяхната саможертва е родната майка.
 
„Само ти, солдатино чудесни”- стихотворението прославя изключителната храброст, героизъм и саможертва на обикновения български войник. Тонът е емоционабно приповдигнат и чрез хиперболи и антитеза е идеализиран образа на юнака.
 
„В окопа”- тук войната е представена като античовешка разрушителна стихия с трагични последици. Отправен е гневният укор на Вазов към сръбския монархизъм, а не срещу сръбския народ. Затова тя представя не кървави победи, а душевни рани на довчерашни братя.
 
Загубеният идеал в „Линее нашто поколение”- обект на гневно изопачение е лекият, с нищожни идеали живот на новия герой. Представен е обликът на следосвобожденската действителност и страстния призив от „българското племе” да поеме съдбата си в свои ръце, да осъзнае отговорността, която носи пред бъдещето поколение и история.