.

Семантика на персонажната система в трагедията „Хамлет”

Хамлет: той е централен персонаж в трагедията, чрез който се развива действието и се проблематизират заложените в творбата теми. Героят е непримирим и неприспособим. В образа на Хамлет се сблъскват две епохи – Средновековие и Ренесанс, затова о

Семантика на персонажната система в трагедията „Хамлет”
style="border-collapse: separate; color: rgb(0, 0, 0); font-family: "Times New Roman"; font-style: normal; font-variant: normal; font-weight: normal; letter-spacing: normal; line-height: normal; orphans: 2; text-indent: 0px; text-transform: none; white-space: normal; widows: 2; word-spacing: 0px; font-size: medium;" class="Apple-style-span">Хамлет: той е централен персонаж в трагедията, чрез който се развива действието и се проблематизират заложените в творбата теми. Героят е непримирим и неприспособим. В образа на Хамлет се сблъскват две епохи – Средновековие и Ренесанс, затова образът е драматичен.
Хамлет е нестандартен герой, чиято сила е в размисли, а не в мисията на отмъстител. Чрез него се поставя проблема за конфликта между старата и новата епоха.
Героят осъзнава, че трябва да отмъсти за убийството на своя баща, но отхвърля очертанията на средновековния морал. Според него личната смърт няма да реши моралната криза, в която е изпаднало човечеството. Драматизмът му се състои в несъответствието между дълга му на средновековен благородник и ренесансовия му възглед за високото предназначение на човека.
Хамлет е въплъщение на онази сила, която наричаме съвест.
 
Клавдий: той е антагонист и другият двигател на действията. Той е подозрителен, дебнещ, предпазлив. Страхът и престъплението отразяват негативните страни в трагедията. Чрез образа на Клавдий се поставя проблема за властта. Прокарана е идеята, че човек в своите дела трябва да се ръководи от разума, а не от страстта.
 
Полоний: образован, владеещ похватите на етикецията, но липсват високи морални признаци. Неговите средства са лъжата, лицемерието, шантажът, подлостта и шпионажът. Убит от Хамлет по погрешка и съвсем закономерно, биват наказвани подлостта и лицемерието.
 
Гертруда: майката на Хамлет. В нейния образ е реализиран конфликна между страсти и разум. Тя е жена с не много високи морални принципи и не е на висотата на своето високо положение. Нейната драма е в жаждата и за чувствени изживявания. Тя не осъзнава своето неволно престъпление.
 
Офелия: трагедията на Офелия е, че е твърде пасивна и се подчинява на традиционните норми. Тя няма самочувствие на личност и активно отношение към света и себе си. Офелия не се оказва на висотата на Хамлет, не застава до него в барбата му за жестокото битие, защото не успява да го разбере.
 
Хорацио: единственият приятел на Хамлет. Сдържан, способен на разумни компромиси без да губи мярката за равновесие и вкус към живота. Хорацио въплъщава идеалът за образцов предворен и изразява идеята, че злото се преодолява с търпение.

Реклама Инвестор.БГ


Вход и регистрация
Влез или се регистрирай за да пишеш...