„Пиянството на един народ”- „Под игото”- образи

Исто ия на романа: първа част излиза в Одеса през 1887г. – 1888г. За първи път е отпечатанапрез 1889г. в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”. През 1890г. излиза в отделна книга.
 
Жанрово – тематични и сюжетно – композиционни особености: „Под игото”е първата художествена обемна повествователна творба в българската литература. Това е роман за робството и поражението на бунта. Епическият замисъл на Вазов е да предаде революционния дух на народа по време на Априлското въстание. Това е роман-епопея.
 
Проблемът за героичното, разкрит чрез образите на Огнянов и Соколов:
 
Бойчо Огнянов – с неговия образ се свързва фолклорно – митологичното, героико – романтичното и приключено – авантюристичното. Пътя на героя започва от местата, осветени от присъствието на Левски – така той се съизмерва с национално – героичното – „смел до безумство, влюбен в България до фанатизъм и честен до саможертва”.
 
Д-р Соколов – размяната на дрехата с Бойчо Огнянов символично го „кръщава” в апостол. С неподредената си стая и с любовта си към Клеопатра (мечката), героят е своеобразно съчетание на виталност и патриотизъм. Той бележи присъствието на революционера на градската култура. В сравнение с Огнянов, Соколов е представен като по – импулсивен, витален и бохем. „Сърцето му се делеше между любовта към Бейовицата, към Клеопатра, към Лалка, към революцията и кой знае още какво”.
 
Мотивите за лудостта, слепотата и пиянството в образите на Чорбаджи Марко, Колчо, Милка и Мунчо:
 
Чорбаджи Марко- представен е като сложен психологически процес. Повратът в убежденията на героя стават постепенно по пътя на съмненията, колебанието, сетивния допир. До идеята за въстание Чорбаджи Марко достига след потреса от турските злодеяния и заразително безумното въодушевление и желанието да предпази семейството си. Когато вижда, че килерът му е превърнат в място за оръжие, със свещ в ръка, като пред светиня, прехласнат пред великото тайнство на българския дух, Чорбаджи Марко изрича : „Лудите, лудите – те да са живи”.
 
Колчо- той е маргинален страничен образ, представен със знака на лишението. Слепотата на героя е изобразена като сетивност, олицетворяваща духовно зрящият човек – носител на християнска нравственост.
Милка – тя минава през оценката на Огнянов – „висок героизъм у тая блудница”. Чрез Милка е поднесена ренесансовата идея за оправдаването на греха от красотата.
 
Мунчо – обвързан е с мотива за болестта, породила демоничната омраза към поробителя. С разума на безумието си, той е единственият от света на „Чичовци”, който умира.