Христо Ботев – ирония, сарказъм, сатира

Христо Ботев написва стихотворението „Патриот” под натиска на силната си ненавист към онези българи, които които използват патриотичните чувства на народа за свои лични, користни цели, представяйки се като истински патриоти.  Поетът презира тези лъжепатриоти. За да предизвика и у читателите отвращение към тези хора, поетът не изрежда направо отрицателните им качества, а посочва най – напред как те си приписват различни положителни качества и заслуги; веднага след това той отрича тези им качества и разкрива истинската им, напълно противоположна същност. Лъжепатриотът се представя за патриот, готов е да даде душата си за народа и народното дело, обаче само на думи, а когато трябва да се направи жертва – това ще стори народът; минава за добър християнин и редовно посещава черквата, но я използва за търговия; показва се милостив към бедните хора от народа, а в същото това време ги експлоатира. По този път на разкриване на истинския лик на лъжепатриота (един често срещан тип през епохата на националнореволюционните борби) Ботев постига неговото пълно отричане. Чувството на възмущение от подобен социален тип се засилва извънредно много, кото достига до отвращение и ненавист.

Такъв похват за изразяване на отрицателно отношоние, при който се изтъква пълната противоположност между привидното и истинското съдържание на образа, се нарича ирония.

В началото на стихотворението иронията не е толкова силна, но по – нататък тя става язвителна. Засилва се постепенно особено чрез повтарящата се строфа и става най – остра в последния стих – „изяда си и месата”. Такава остра наранителна ирония носи името сарказъм.

Лирическо стихотворение, което със средствата на иронията и сарказма се осмиват, бичуват и изобличават отрицателни явления и образи от живота, се нарича сатира.

Сатирите обикновено не са големи по размер, но чувството на презрение, гняв, негодувание е твърде силно и завладява.

У нас сатири са писали: П. Р. Славейков („Богат и сиромах”), Хр. Ботев, Л. Каравелов, Ст. Михайловски, Иван Вазов, Георги Кирков, Хр. Смирненски и други.