Поем
та в контекста на фолклорно-митологичната представа на човека:
Мотивът за любовта се слива с битово – делничното и въвежда читателя в света на обикновения човек. Славейков умело съчетава битово – делничното с героико – патриотичното.
В композиционно отношение произведението е лирико – епическа творба с елементи на балада, защото има приказно – фантастични елементи. Героите имат необичайна съдба и трагичен край. Срещат се суеверия и религиозни вярвания.
Очертават се три епизода:
Първият епизод разказва за любовта между Гергана и Никола и подслушването на Ведата.
Вторият епизод представя словестния двубой между Гергана и Везира.
Третият епизод разказва за болестта на героинята и нейната смърт.
„Стамбул е, аго за мене, тука дето съм родена”. В лицето на Гергана, Славейков възпява образа на вечната българка, която се отличава с физическа и нравствена красота, с изключителна духовна сила, със силно и искрено родолюбие, с морална чистота, с вярност и всеотдайност в любовта.
Поемата „Изворът на белоногата” е пропита с чувствата на поета, които се предават на читателя – съчувствие към двамата млади, към участта на Гергана, ненавист към подтисника. На места чувствата са изразени направо: „Черна им честта, горките”, „Всичко я село пожали”. „Изворът на белоногата” е битова поема. Има моменти, които разкриват характерни страни от бита на народа – срещи на младите на извора, работа вкъщи или на полето и други.