„Азбучна молитва”- Константин Преславски

&bdq o;Азбучна молитва”е написана така, че всеки стих в нея започва с поредната буква от азбуката. От тази особеност на формата (така нареченият азбучен акростих) идва съвременното название на творбата. Никак не е случайно, че в това лирично обръщение към създателя на „видимия и невидимия” свят, поетът е вградил  азбуката на славяните като символ на книжовност, просвета, културен възход. С идейно-емоционалната си насоченост стихотворението се свързва с конкретната историческа действителност, отразява нейната съзидателна атмосфера, дръзновения устрем на един „нов народ”. „Лети сега славянското племе” е поетична метафора, която обобщава настроенията на ентусиазъм и окриленост.
 
За религиозният човек молитвата е най-съкровеният, най-интимният израз на горещи желания и пречистващи помисли. Молитвеният порив на Константин Преславски е също дълбоко личен, но не е скован от мисъл за собствено спасение, а е облагороден от грижа за общото благо. Това, което поетът иска за себе си – „сила и мъдрост” – ще бъде поднесено в дар на околните, на народността. Боговдъхновеното слово му е нужно, за да бъде „в полза на всички”. Тази родолюбива готовност да служиш на обществото ни вълнува, но не ни изненадва, защото с достойнство и преданост поетът всъщност я обявява:
 
 
Едва ли може да се желае по-вярна автохарактеристика, по-пълно саморазкриване. И едва ли може да се очаква друг духовен мир и друга обществена позиция от един Кирило-Методиев ученик.
 
„Азбучна молитва” е сред най-представителните творби на старобългарската литература. Поетичната дарба и високото гражданско съзнание на нейния създател и придават необикновена жизненост. Тя се преписва дълго време след залеза на златния век. В староруската литература е обект на траен интерес, дори се видоизменя частично според нуждите на историческата обстановка, без да губи способността си за обществено въздействие.