Оптимистичната визия за „пристъпа величествен на роба”-Христо Смирненски

Смир енски е поет на онеправданите, който изразява революционния порив на масите. Той изпълва идеята за справедливост с нравствено съдържание и изпълва сърцата на хората с надежда. В лириката му има нов вид естетика, пълна със светли багри и мажорна тоналност. Те са пълни с революционна енергия, родена от справедливия гняв.
 
„Ний”: пролетарият е говорител на масата. Той е събирателан образ на робите, който се е превърнал в техен спасител. В стихотворението „Ний” съществува двуликият образ на художественото време и пространство чрез поредица от  опозиции: мащеха-майка, тъма-лъчи, стенещи вълни-огнени вълни, творци-борци, смърт-живот, робство-свобода. Първите членове на тези опозиции дават представата за страданието на човека в този момент, докато вторите очертават светлия облик на жадуваното утре – на свободата.
В този момент животът обрича човекът на страдание, но бъдещето ще го освободи и ще го превърне в „ковач” на собствената си съдба. Това личи от метафорите: „стенещи вълни-огнени вълни-възбудени вълни”. Безименните души получават своето кръщение и то ще бъде светлината.
 
„Да бъде  ден”:смисловото послание на стихотворението е пътуването на човека от мрачните дълбини на бедността и безправието, към светлината и справедливостта. Това пътуване разрушава, носи смърт, но вещае победа. Мракът и студът ще отстъпят пред силата на светлината. Атмосферата постепенно просветлява, за да пламне в огъня на революцията, за да постигне желанието „да бъде ден”.
 
„Юноша”: това е емблемата на Смирненски из цялата му поезия. Лирическият герой извървява пътя от илюзията през отрезвяването до продветлението. Зад надеждите и бляновете юношата съзира мрачната реалност и прави своя жизнен избор и изразява стремеж към ново сътворение.
В стихотворението Азът задава вечните човешки въпроси, за да стиге до същността на нещата. В началото юношата има очи за красотата на живота. Неопитен и пълен с идеали, той вижда в мечтите си един светъл и щастлив свят, очертан от символните образи „майска зора”, „пролет”, „друм от цветя”, „колесница от лунни лъчи”.