Боте
ата проза е интересна и е ярък модел на неговата публицистика. Той пише във всичките и жанрове – статии, фейлетони, очерци, жлъчен репортаж, дописка, памфлети. В тази публицистика може да се открии синтез с чисто публицистични художествени елементи. Неразделна част от тази проза е страданието, заради униженията и безчестията над народа, подложен на издавателствата на поробителя. Страданието се преплита с гняв спрямо чуждоземния, неверен поробител и неговите български слуги – чорбаджии, духовенство, продажна емиграция. Неприкритата ярост на родолюбецът е допълнена от убийствената сила на неговия изобличаващ хумор, градиращ в безпощадна сатира. Като единствена алтернатива на робското послушание, авторът посочва битката за свобода. Негов идеал са героите, паднали за каузата на отечеството. Обединяващата нишка, в различните по жанр публицистични изяви на Ботев, е общата тематика и силната емоционалност на творбите, използване на близки по знвучене художествени форми и похвати, както и сходните целенасочени внушения на произведенията.
В прозата на Христо Ботев живеят характерните белези на неговия творчески гиний: пламенност и крайност на чувствата и оценките, силна любов към родината и свободата и неистова омраза към нейните врагове.
Най – известните му произведения от публицистиката са „Политическа зима” и „Смешен плач”.
Публицистични изяви на Ботев:
- 1871г. вестник „Дума на Българските емигранти”
- 1873г. вестник „Будилник”
- 1874г. – 1875г. вестник „Знаме”
- 1876г. вестник „Нова
България”
Основни мотиви:
- Поставя актуални за времето конкретни идеи – за влиянието на словото върху човека за народа и поколенията.
- Следва образите на Георги Раковски и П. Р. Славейков.
- Поставя въпроси на своето време за политическото робство, за социалното робство и духовното робство.
- Критикува голямата апатия на част от българския народ.
- Непримирим е към бездушието на европейските политици и изобщо към цяла Европа.