„Разни хора, разни идеали” – структура и проблеми

&bdq o;Разни хора, разни идеали” е цикъл от четири фейлетона, писани в последната година преди Алеко Константинов да загине или по-точно през първите два месеца от 1897г.  Във всяка една от четирите части са изобразени обобщени образи на социални типове, рожба на политическата действителност в България в края на XIX век.
 
Първи фейлетон: персонажът е анекдотично зададен чрез неговата ситуация „изпокапахме от смях”. Смехът обаче бързо преминава в сатирично отношение. Героят е абсолютно готов да се отдаде на една идея, колкото и нещастна да е тя. Налице е пълното разминаване в нравствената сфера. Изграден е образа на „малкия човек”, на чиновника, който е опасен, защото е активен на политическата сцена.
 
Втори фейлетон: представя образа на главолеза, престъпникът, дочакал амнистията. Това е образ на чистото зло, отприщено от политическата власт.
 
Трати фейлетон: анализира проблема за фалшивия патриотизъм, който може да прерастне в опасен национализъм. Тук солунската митница е метафора на фалшивия патриотизъм.
 
Четвърти фейлетон: акцентира върху „ветрогонството”, „лудите буйни глави”. Разбирането за политическо благоразумие съдържа белезите на безумието.
 
Проблемът в четирите фейлетона е това, че те въплъщават най-страшните човешки недъзи: користни идеали; пошлост и презрение към нравствените ценности; консуматорско отношение към общите интереси; поставен е проблема за въздушното приспособление и етичен  нихилизъм.
 
Това, което обединява четирите части е именно образа на безсърдечния, безсрамен и решен на всичко амбициозен кариерист, който е много популярен образ за политическите сатирици от онова време.