„Записки по българските въстания” на Захари Стоянов – жанрова композиция, образ на разказвача

Жанр на произведението:
Мемоар – документалности, които се съдържат в свидетелството на автори очевидци. Повествованието се извършва в първо лице, единствено число и това прави интересно отношението автор – повествовател – герой.
 
Композиция на произведението:
Предисловието на творбата може да бъде разгледано като манифест на авторовата идеология. Захари Стоянов не само излага своите цели и методи, но задава и тълкуване и смисъла на творбата си.
 
В произведението си Захари Стоянов разказва  свои впечатления и изживявания, свои спомени за едно бурно време – време на революционни борби в навечерието на нашето освобождение от турско иго.
 
Отношение на разказвача:
В началото на разказа дава сведения за овчарския занаят. Описанието на облеклото, обичаите и нравите ги представя като общност, затворена в рамките на занаята. Тяхната изолираност на продължително време, градът и лишенията ги сплотяват и ги правят неподатливи на промени.
Следва описание на живота на абаджиите, тяхното поведение и народопсихология. При тях цари още по – голяма безпросветност на нискостоящите. Побоите над нещастните чирачета показва ожесточение срещу „своите”.
Свидетелството за самоубийството на Ангел Кънчев е препятствие в инициацията (посвещението) на героите.
Най – сетне Азът става Аз, отричайки се от своята предистория, за да се превърне в апостол.
 
Захари Стоянов рисува правдиво широка картина на живота преди Освобождението, мъките, страданията и копнежите на народа, подготовката на Априлското въстание, устрема и героизма на българския народ в борбата за свобода и най-после жестокото потушаване на въстанието.
При описанието на събитията авторът се придържа към историческата истина, макар да се вълнува и да изразява своите чувства и тези на народа.
В „Записките”  Стоянов е изградил реални, живи образи на исторически лица, на български герои революционери като Георги Бенковски, Каблешков, Волов, К. Честименски, баба Тонка и други. Тук няма измислени фантазни образи. Авторът описва и своя живот, докато е свързан с обществените събития.