Какво за мен е детското страдание? Есе

“

етство мое реално и вълшебно
детство мое така си ми потребно,
все се мъча света да обърна,
яхнал пръчка при тебе да се върна.”
Красив рефрен ! За съжаление обаче детството на много хора далеч не е така приятно както в тази песен.А кой би искал да преживее още веднъж детство изпълнено със страдание и мизерия?Състоянието на децата в една държава показва нейното икономическо състояние и моралните ценности на жителите и,както бе казал някой.В такъв случай страх ме е и да си помисля за скъпата си родина и нейните деца.Но тъй като това е тема,която всички избягват,смятам че е крайно време ние,младото поколение,да заговорим за нея.Достатъчно е само да се огледаме наоколо.Зимна вечер.Посивели стари сгради ,които сякаш всеки момент ще се срутят,тъй като семейната любов и уют,които са запълвали пукнатините,отдавна са изчезнали .В калните локви на улиците се отразява слабата светлинка от улична лампа.До най-близката кофа за боклук,която повече прилича на градското сметище,стои дете - измършавяло и премръзнало,гладно и самотно.В очите му,насълзени от студ и мъка,се вижда умора и измъченост неприсъща за едно невръстно дете.Сякаш вече е видяло и преживяло всички жестокости и злини на този грешен свят и смисълът за живот е изгубен някъде в пустошта.За това дете всяка троха хляб означава безмилостен труд.А за макар и малките красиви неща няма време.Спреш ли се и за миг силното течение на живота ще те помете.Къде са мечтите,надеждите и щастието на това невинно същество.Къде са веселите игри и безгрижните смехове?В джоба на някой богаташ,който и пукнат грош не дава за бедните и нещастните?В държавната хазна ,която незнайно защо и как накой непрекъснато изпразва?Или пък в заблудения куршум,който по погрешка и невнимание улучва детето?Ако за момент изключим мизерията,веднага се натъкваме на болестите и престъпността.А да не говорим за малтретирането на децата.Списъкът е дълъг,а никой нищо не прави.Като че ли единствено поетите и писателите се опитват да въздействат на хората чрез творбите си. Един от тях е и Христо Смирненски.В лирическия репортаж “Зимни вечери” той разкрива подробно детското страдание под една или друга форма.Стихотворението е писано през 1923 година.Ала и сега,почти век по-късно виждаме ,че нищо не се е променило.Дори по-скоро положението се е влошило.От нас се иска да бъдем съвестни патриоти и родолюбци .Ала според мен първо трябва да се научим да обичаме хората,да уважаваме човешкия живот и да се грижим за него.И може би чак тогава ще изградим едно хуманно общество с истински морални и духовни ценности.Общество,в което децата растат свободни и щастливи,и се превръщат в интелигентни и изпълнени със свежи идеи млади хора.Затова е крайно време да се вслушаме в зова на поетите и да подобрим живота на децата,защото бъдещето на страната ни е в техни ръце.
И накрая бих искала да завърша със стихотворение на Блейк:
“Защото вред де топло слънчице блести
и вред де пада дъжд богат,
не трябва да търпят децата глад,
и мислите им бедност да гнети!”