„Евгений Онегин” – шедьовърът на Пушкин

Рома ът в стихове „Евгений Онегин” е писан в периода от 1823 до 1833 година. Сам Пушкин говори за творбата си като за дело на целия да си живот. Нарича го свободен роман. Той започва да работи над него в ранната си творческа младост и го завършва в годините си на творческа зрялост и широка известност. С този роман Пушкин изгражда собствената си творческа личност – „Евгений Онегин” е наситен с пълния диапазон на вълнуващите поета душевни преживявания, обобщава в най-общ вид всичко, което той е постигнал до тогава и дава посока на по-нататъшното му развитие.

Белински нарича знаменития роман в стихове „енциклопедия на руския живот”, заради народностния характер на произведението. „Евгений Онегин” е изображение на многото страни на руския социален и духовен живот от началото на XIX век.

От романтическия начин на представяне Пушкин се насочва към реалистичния начин на представяне на човека и живота, за да постигне пълното и цялостното им представяне със сложността  на духовния живот на съвременника си и на връзките му с отделните хора и обществото. Типично за Пушкин е представянето на типични герои в типични обстановки. Рисува живота на столичното и провинциално дворянство. Мимоходом в многобройните лирически отстъпления, които съдържа романът Пушкин хваща и защрихова много моменти от живота на различните слоеве на руското  общество.

Романът поставя проблеми от социален и нравствен характер, въпроси, засягащи най-различни страни от личното и обществено битие на човека от Пушкиновата епоха, общочовешки и вечни проблеми.

Отношението на прогресивно мислещата дворянска интелигенция е представено чрез трите главни действащи лица – Онегин, Татяна и Ленски, които освен, че са три индивидуални характера и съдби представят и три разновидности на това отношение.