Предателство

В

Мълчиш. Сигурно няма какво да кажеш или пък, така си мисля, изведнъж всички думи ти се струват безмислени. Уж все мислим за миналото и на него се уповаваме и то ни води, а май то няма значение. Живеем в бъдещето и не се избутваме, а цял живот се теглим по пътя си.
Сега сигурно точно за бъдещето си мислиш и така мъчиш, че чак ме хваща яд. За чие бъдеще мислиш?
За чие бъдеще мислеше досега, та само говореше и всички те слушахме? Вече не е същото, нали? Знаеш за какво ти говоря. И знам какво се питаш - Защо?
Поглеждам те в очите. Когато казваш "Обичам те" трябва да гледаш човека в очите.
Обичам те.
Това може би е добра причина.
Опитваш се да прикриеш тлеещата болка, но яз я усещам, защото аз я родих.
Защо те предадох ли?Защото съм твоята слабост и своята сила. Защото знам, че не можеш да ме спасиш по-добре, отколкото мога да го направя сам. Защото душата ми не е и не искам да бъде в ръцете ти. Защото мога. Защото ти трябва да успееш безброй пъти, а аз - само веднъж. Дори това е достатъчно.
И ти го знаеш. Само малко грешиш. Може би си мислиш, че ще те предам, но всъщност всичко вече е приключило. Предателството не се нуждае от своя физически акт, за да се осъществи. Щом вече се е загнездило в моето сърце, значи живее и в друго, и в друго... И ако не аз, то някой друг щеше да поиска да се спаси, без да бъде спасяван...

Кажи ми, сега съжаляваш ли за себе си? За другите не тъжи. Аз мисля, всеки от тях може да се спаси, според себе си. Знаеш ли...
Ти си изкуплението на моето спасение. Нима моята жиртва не е най-велика? Аз, който давам теб?
Скоро ще дойдат и ще ти призная едно, защото знам, че ще ме разбереш. Има нещо, което може да ме погуби. Ако пак поискам да изкупя душата си вече нищо по-малко от твоята душа не би била достатъчно и тогава ще съм загубен. Завинаги.
Но това ще е после. Спасението не е скала, а къща - гради се камък по-камък. Основният вече е сложен. Аз просто го поисках за своя, вместо за общия дом. Отиваш си, за да бъде моята къща здрава и да не я събори вечността.

Вземам главата ти в ръце и те целувам за сбогом. И в очите те гледам, но в тях виждам себе си.
Ти ме разбираш.
Предавам те, защоо те обичам, но повече обичам себе си.