„Божествена комедия” – сюжет и композиция

&bdq o;Божествена комедия” е писана в периода от 1308 до 1321 г., тоест последните 15 години от живота на Данте Алигиери. Това е творбата изчерпила всички сили на твореца и превърнала се в безсмъртен литературен шедьовър,поставящ основите на хуманизма и отличаващ се със смислова многопланност, съдържащ много символи и алегории, отразяващ социално-историческата действителност в Италия през XIII век.

Понятието „комедия” тук няма нищо общо с днешната ни представа за този жанр. В литературата от Средновековието и Ранния Ренесанс „комедия” означава произведение с тъжно начало и благополучен завършек. Наименованието „Божествена комедия” съответства на идейния замисъл на Данте, който иска да разкрие символично тайнствата на душата, която след преминаване през преизподнята на страстите достига до блаженство в райските селения, пречистена от всичко земно.

„Божествена комедия” е написана по образец на църковно-християнската литература. По жанровата си характеристика се доближава до разпространените през Средновековието „видения” за пътуване в отвъдния свят. Накратко, „Божествена комедия” е разказ за пътуване през ада, чистилището и рая, което продължава една седмица. По време на това пътуване поетът представя хора от различни епохи, живели от Античността до XIII век и поставя въпроса за човешкото поведение. Обхватът на видяното минавайки през ада, чистилището и рая е толкова голям, че читателят остава с впечатление за пътешествие, продължило много по-дълго от една седмица.

Композицията на творбата е със средновековен характер - застъпена  е библейската символика на числата.Творбата се разделя на три, съразмерни една с друга части: „Ад” (1308 – 1315 г.), „Чистилище” (1315 – 1317 г.) и „Рай” (1317 – 1321 г.). Всяка от тези части се състои от 33 песни, което прави общо 99 песни, а заедно с първата песен се получават 100. Поемата е написана в строфи от по 3 стиха – това е непознатата до тогава стихотворна форма терцина. Набляга се на свещеното за християнството число три, свързано със Светата Троица и се придава нюанс на святост на числата производни на три. Пример за това са трите звяра,които се изпречват на пътя на Данте – пантерата, вълчицата и лъвът (I песен), лицата на Луцифер са три, Цербер има три усти, кръговете на ада и сферите на рая са девет (3 х 3), символите и алегориите в творбата се тълкуват тризначно – в морално-религиозен смисъл, в политически и общочовешки смисъл.