Животът ли е скучен или има само скучни хора . Есе

С

гурен съм че ви се е случвало да имате дни, които не сте искали да свършат,защото преживяванията ви са били много интересни,нали?Еми тогава как може да се твърди че животът е скучен? Животът е такова понятие което има много гъвкава разбираемост.Имам предвид начинът по който различните хора го възприемат. За едни той е просто някаква форма на съществуване без смисъл и причина, но за други - той има смисъл и е особено интересен.А защо ли при някои е така а при други - не? Защото просто някои хора имат своите малки, но забавни забавления и и правят живота по-красив и интересен.
Защо всички хора не са така весели и жизнерадостни, а някакви скучни сухари? Всъщност то така трябва да буде,за да има някакво равновесие, тъй като не може всички да сме еднакви и да има само интересни или само скучни хора.Така че във всяко твърдение има по малко истина. Да животът е скучен, но само за скучните хора.И да той е достатъчно интересен стига да имате желание той да е такъв.

 

Животът е това, което ти се случва ,
докато кроиш други планове.”
Морган Скот Пек

 

Често се питам какво ще ми остане от годините прекарани в надпревара с времето и опити да осъществя най-съкровените и изпълнени с вълшебство планове на своето съществуване. Отговорът е екзистенциално прост и същестевременно таящ в себе си многобройни противоречиви чувства и анализи – Спомените! Като паяжинна мрежа, в която ден след ден се усещам уловена отново и отново в съзнанието ми изплувват прекрасните мигове на едно отдавна отминало съществуване. Сякаш всяка част на човешкия живот е сама по себе си отделен Живот, а след неговия край идва нов, и нов, и така оставаш Вечен! Вървиш по безкрайната улица, срещаш усмихнатите лица на познати и непознати хора, които ти напомнят за Тогава, напомнят ти за Преди и за времето когато си крачил безгрижен по същата тази улица. Сякаш това време се е стопило, като малка прашинка в пространството. Потънало е в безбрежието на собствената ти душа и само в определени моменти, без да знаеш как, и без да разбереш от къде отново възкръсва и напомня за себе си. Виждаш красивите лица на момичета и момчета, заедно с които си изследвал магията на неизвестни далечни земи, за първи път си познал красотата на прекрасните Орфееви песни, докоснал си се до героизма на своя велик и древен народ и си направил хиляди стъпки по пътя на израстването си като човек и личност. Във въздуха все още се носят вибрациите от звука на китари в нощта. Като отглас от камбана отеква смеха на една младост стаила у себе си толкова съкровени надежди и очаквания от бъдещето. Отминало време на въпроси – Каква е истината за приятелството? , Колко трябва да знам, за да постигна мечтите си? , На кого да се доверя и кого да накажа с мълчание? и Кое е най-важното за мен в този миг, на това място? и т.н. и т.н. Вярвах, че съм открила голяма част от отговорите тогава, преди години. После се оказа, че греша и във всъщност всеки следващ ден дооформя и с нещо променя изградената представа за нещата. Всяко следващо утро те кара да се чувстваш по-цялостен и завършен. И се усещаш спокоен от факта, че е имало Преди. Имало е време, когато усмихнатия поглед на приятеля до теб е изпълвал дните ти със свобода и доверие. Имало е време, когато най-важно е било да научиш кое е мерилото за добро и зло. Имало е време, когато неспокойният ти дух е бил развълнуван от самия факт, че си една малка частица в огромното пространство, наречено Вселена. Имало е време, в което бъдещето е изглеждало като далечно, необозримо събитие разпънато на кръстопът от съмнения и неясни чувства. И в това време ти си се чувствал неимоверно сигурен! И така ден след ден, стъпка по стъпка постепенно си растял. Радвал си се на подкрепата и сигурното рамо на семейството, на топлото и изпълнено с позитивна емоция разбиране на любимия учител, на споделеното чувство за истина в очите на приятеля до теб и във всеки следващ миг си преоткривал всъщност колко е хубаво от самия факт, че съществуваш и можеш да се бориш за свое място в тази стихия – Живота.
Взирам се през стъклото на огромния прозорец и усещам как мисълта ми препуска през годините. Виждам се отново в първия ден, когато прекрачих сега така познатия праг. Бях смутена и напрегната. Вярвах, че хубавото тепърва предстои. После срещнах тях – съучениците, и се успокоих. Беше странно магично и по детски ясно. Любопитството отстъпи място на въпросите, а отговорите ни направиха близки. Седях на първия чин, до прозореца, в ляво. До мен беше Валя – верен приятел и човека, с когото не веднъж решавахме трудните екзистенциално присъщи въпроси на всяка наука! Какво се получава при реакцията на водорода със серния диоксид? Какво представлява понятието симбиоза? На колко се равнява земното притегляне? Какво изразява Питагоровата теорема? Кой район на България е най-богат на оловно-цинкова руда? Можем ли да наречем “История славянобългарская” – апотеоз на българщината? Кой век от съществуването на Българската държава е белязан от небивал възход на славянската писменост и българската просвета и култура, заради което в аналите летописците го наричат “Златен”? И още хиляди и хиляди въпроси, отговорите на които бяха възможни благодарение на хората, които ден след ден неотменно бяха до нас, подкрепяха ни в търсенето на възможната лично за нас самите Истина и ни обичаха, както насън, така и наяве! Благодарим ви, любими наши учители! Само времето ще покаже дали оправдахме вашата огромна вяра в нашите способности и дали някой ден ще достигнем далечните простори, с мечтата за които посрещаме и в настоящето всяко следващо утро! А голямата обич помежду ни ще остане Вечна, защото ни свързва не друго, а красотата и надеждата на Младостта. И с течение на годините, тази връзка ще бъде все по-силна и по-здрава. Сега си спомням надписа в една стара ученическа тетрадка : “Не учете младостта да бъде ясна, оставете я да бъде млада”. Написвам го отново на празния бял лист пред мен и се усмихвам, никой и нищо не може да ми отнеме Миналото и прекрасните изживяни мигове. Рано или късно ще дойде и времето, когато ще имам само и единствено Спомените, но съм сигурна че и тогава, както и във всеки следващ ден от Живота ми, не ще съжалявам дори и минута за изживяните мигове, защото благодарение на тях знам, че живея, знам, че съм истинска и че във утрешния ден, за мен и за приятелите, които ще обичам вечно, има място под златните, парещи лъчи на слънцето, пазещи Надеждата!

 

Животът е най-прекрасното и едновременно с това най- трудното нещо , което притежава всяко живо същество. Той е като една пътека , която води до някъде, но няма да разбереш докъде, ако не преодолееш пречките и препядствията по нея. Разбираш това едва, когато лошото отмине, отсееш нещата и осъзнаеш, че най- хубавото , което си струва всичко , е Любовта.
Любовта е най- красивото чувство у хората.Тя е стимул да живеем и да се борим, захранва желанието ни да преодоляваме всичко около нас. Любовта ни е нужна , за да бъдем по – добри.
Любовта е чувство вътре в нас и няма хора , които да не могат да го изпитат. Все пак , всички сме родени с любов, а това трябва да е стимул , за да я раздаваме.
Великото чувство се носи из въздуха – само трябва да се спреш за миг и да го усетиш – то е навсякъде! Във вятъра , който гали лицето ти; тревата , по която стъпваш; дърветата , под които вървиш; красивото небе , което обединява всички ни под един ,,покрив” . Дори, когато седиш у дома със семейството си , то е във въздуха около вас. Всяка подарена усмивка на хората по пътя е израз на любов. Любовта е красота: ,,Красиво е всичко , което гледаш с любов!” Тя превръща грозното, грубото и лошото в нещо прекрасно. Успява да стопи омразата само с мила усмивка, нежна дума или жест. Тя е всесилна. Всяка помощ, подкрепа, разбиране към хората е израз на обич.
Любовта и обичта в живота ни са в основата на нашето израстване. Колкото повече обичаме, толкова по – добри ставаме и натрупваме по- голям духовен опит. Който обича, вече е победил света и не се страхува , че може да изгуби нещо.Истинската любов е акт на пълно себеотдаване.
Монахът Томас Мертън е казал:,,Духовният живот се състои в това да обичаш.Но да обичаш не значи да сториш някому добро, да помогнеш или да го закриляш.Ако постъпваме така , то ние възприемаме ближния като обект, а себе си – като мъдри и великодушни хора. Това няма нищо общо с Любовта. Да обичш означава да се приобщиш към другия и да откриеш Божията искра в него.”
,,Всички сме ангели с по едно крило. И ние можем да летим само, ако се прегърнем силно.”
Трябва да се обичаме , защото ни обединяват толкова много неща. Сами не бихме могли да се справим в живота, но ако се обичаме истински, цялата ни история, действия и взаимоотношения ще се променят към добро. Така е- животът е изразена Любов.