Обща характеристика, периодизация и типология на културно-историческите процеси на ренесанса

В ку турно-исторически план, ренесансът заема средищно място в историята на западноевропейските държави. В исторически аспект, ренесънсът е свързващото звено между примитивизма на кастовото средновековие и индустриалното общество на модерна Европа. В културно отношение, ренесансът бележи края на  доминацията на църквата и религиозната догматика и заблуди, и поставя началото на обществения либерализъм и свободата на индивида.
 
Периодизацията на европейският ренесанс е проблематична и спорна от историческа глидна точка. Основните и принципни разлики между отделните държави, налагат и високата степен на диференциация. В Италия напримир, ренесансът ( заедно с епохата пред ренесанса ) трае от края на ХІ век до втората половина на ХVІ век. В Испания ранасансовият период се простира от втората половина на ХVІ век  до 50-те години на ХVІІ век. В същото това време е и ренесансовият период Англия. Във Франция, ренесансът започва в края на ХV век и продължава до средата на  на ХVІІ век.
 
Като логика на развитие, ренесансът навсякъде се дели на два големи периода: ранен ренесанс и висок ренесанс. През ранния ренесанс доминира представата за оптимистичния характер на възприемането на света, а през високият ренесанс предимство си намира  страната на критическотои песимистично анализиране на човешкото битие.
 
Основни характеристики и отличителни черти  на ренесанса :
Антропоцентризъм -  човекът е висшата ценност на битието и само той е мярка за всичко около нас.
Около съдържанието на това понятие се поражда и идеологията на ренесанса, известна и популярна като хуманизъм.
 
Хуманизъм -  разбирането за хуманизъм се гради върху свободното развитие на автономната човешка личност, отдалечена от църквата и религиозните предразсъдъци. Ренесансовият човек се самоизгражда по модела на античната традиция и културно-художествени принципи и развитие. В основата на хуманизма  стои разбирането на човека от епохата на ранния ренесанс, че творец може да бъде само онзи, който има широки и разностранн познания във всички области на човешкото битие. По този начин се превръща в универсален човек.