Творчеството на Стоян Михайловски - триединство между философия, поезия и политика
Стоян Михайловски е български писател и общественик. Той е потомък на стар възрожденски високо просветен род, племенник е на Иларион Макариополски. Роден е на 7 януари 1856 година в град Елена. Учи в Търново, &
След това Михайловски е учител в Дойран , а през 1875 година заминава за Екс ан Прованс във Франция , където следва право.
След Освобождението Стоян Михайловски работи като адвокат и съдия. Член е на Свищовския съдебен съвет , главен редактор на вестник “Народний глас” в Пловдив, бил е началник на отделение в Министерството на външните работи .
Стоян Михайловски работи и като главен секретар на Министерството на правосъдието , член е на Русенския апелативен съд и учител по френски език в в Русенската мъжка гимназия.
Михайловски е извънреден преподавател по френски език в Юридическия и в Историко-филологическия факултет и доцент по всеобща лититературна история във Висшето училище, днес Софийски университет. Дописен член на Българското книжовно дружество - днес Българска академия на науките и дейтвителен член от 1898 година.
Литературната си дейност Михайловски през 1872 в Цариград. Сатирично- публицистичното моралистично творчество на Михайловски е жанрово разнообразно — той пише басни, епиграми, афоризми, пародии, поеми и драми. Неговите басни, „Орел и охлюв“, „Бухал и светулка“, „Секира и търнокоп“, са класически образци в българската литература, с трайно присъствие в българското национално съзнание. В епиграмите си Ст. Михайловски е пределно афористичен и злободневен.
Поезията му, изпълнена с митологични и библейски мотиви, има амбицията да постигне триединство между философия, поезия и политика. Занимават го метафизичните проблеми на битието, противоборството между живот и смърт, добро и зло,ден-нощ, Бог и Сатана, свобода и несвобода, аскетичната саможертвеност и властническите инстинкти.
Лайтмотив на творчеството му е вечното непостигане на свободата, тържеството на посредствеността и потисничеството. Михайловски въвежда източния алегоризъм като форма на социална сатира, възражда и актуализира на българска почва кратките сатирични форми: афоризма, епиграмата, апострофа, сатиричната парабола.
Михайловски е известен с псевдонимите: Драгостин Истров, Драгостин Истров Муслак, Де Профундис, De Profundis, Викентий Розенберг, Евгений Рязков, Стоян Стрелков.
Стоян Михайловски умира на 3 август 1927 година в София.
Коментари 
Вход и регистрация
Влез или се регистрирай за да пишеш...
2001 - 2025 Всички права запазени.