Никола Вапцаров – „Сън”, „Кино”, „Прощално”

&bdq o;Сън” – в стихотворението с показателно название „Сън” от  т.нар. „испански” цикъл „Песни за една страна”, поетът се опитва да очертае контурите на бъдещия рай. Фернандес разказва на Лори за своя сън , за мечтаното утре , в което обикновените трудови хора притежават дара на свободата. Трудът и машините са впрегнати в полза на човека, а не на малцина избрани. Затова „уж същия завод, машини същи” заблестяват с части „от злато” по-могъщи, силни и съзидателни.
 
Свободата сде изразява в желанието и възможността да работиш и твориш за себе си  и за хората около теб, да се радваш на безбрежната широта на небосвода, да вдишваш „блестящия” въздух на свободата, да се радваш на живота :
„А вънка тъй широк е небосвода!...
Блести небето, въздухът блести!
И дишаш, дишаш толкова свободно!
И сам не вярваш, че това си ти.”
 
„Кино” – стихотворението представлява поетиката на твореца Никола Вапцаров, с лъжливото псевдо – изкуство.
Рекламата на филма, обещаваща „една човешка драма”, носи в себе си умишлена и евтина заблуда. Блудкавата любовна история за лимозини, услепителна красавица, кара поетът да възкликне: „стига”!
Истинският, реалният свят е на космическо разстояние от показаната на екрана история и обстановка. Филмът не е невинна художествена фикция, а умишлена мистификация за същността на живота. Истинската драма е в реалния свят, където човек се бори за хлява си, а любовта се ражда сред дим, сажди и машини.
Реалността като даденост във Вапцаровата поезия е антоним на илюзиите, мечтите, празните блянове.
 
„Прощално” – в стихотворението скръбта е искрена, но същевременно извисена и красива. Раздялата с живота не е синоним на раздялата с чувствата. Преминала в света на вечното, душата на поета копнее да има кратките мигове на завръщане  като „гостенин” от времето на спомена да съзерцава любимата жена. Обвити в ореола на тайнствеността, тъмнината и съня, придобиват ново образно тълкуване като съчетание от романтика, интимност и неповторимаст на преживяването. Недостижимеят по красота и изразителност жест – кратката целувка, изразява дълбочината на чувствата, силата на непреходната любов.
Атмосферата на творбата е камерна и интимна, а художественото пространство – „свито” в „малкия” свят на най-съкровените душевни трепети.