Те са хора от народа - другаря Христо Смирненски (есе)

&nbs ; "Защо си мисля тази вечер, за вашият безсмъртен бой? Защо ви виждам от далече в оня вежески усой? Защо задъхано по склона, вървя след вашата колона, и страшно искам аз да бъда с вас..." Предполагам такива "патриотични" чувства е искал да събуди другарят Смирненски в своите читатели. Мързелувайки обаче реших да прочета повечко от неговите червени стенания наречени по-долу стихотворения.
     Идеята на една приказка обаче не е много ясна, а и логиката се губи. Става дума за една приказка за дявол, стълба а може би и още нещо. Интересното на това произведение е че може да се разбере по няколко начина в зависимост от прочита. При някой читател спадащ към групата на алените активисти на движението "Че Гевара" тази приказка би породила партизански чувства обсипани с меланхолия по времената, които те дори не са виждали. Всъщност с такива напеви започнах по-горе.
     До тук добре. Да речем че 50% от целта на другарят Смирненски е изпълнена.
     Аз обаче избирам вторите 50% и чета приказката като "гниещ" капиталист. Ето какво виждам с моите очи:
В началото - беднякът това е раждането на човек. Той е беден на знания, изглежда както всички останали, започва наравно с тях. Ден след ден човек започва да трупа знания - крачка по крачка, стъпало по стъпало. Това се повтаря докато човек не достигне едно интелектуално ниво, докато не натрупа достатъчно знания и докато не направи от купчината месо една личност знаеща си цената. Стълбата - каква роля играе тя? Освен, че показва пътят нагоре тя е и символ на труда, който полага човек през целият си живот за да постигне целта си. Предполагам се питате кой пък тогава е Дяволът. Той е символ на знанието.
     За да не стане есето ми като Българската Конституция - а именно с неточности ще покажа и грешките допуснал другарят Смирненски. Стълбата не е само една. Те са много. За всеки негов брат също е имало по една стълба. Човек обаче сам избира дали да тръгне нагоре, също така са много и хората отказващи се на средата, а малцина са стигналите върха. А знаете ли какво има на този връх - още една стълба - и то безкрайна. Защото човек се учи докато е жив и както казва един учител - умира ненаучен. А какво правят онези мързели, които не са поели пътят нагоре или сами са се отказали от него? Стоят долу червени от яд и завист и с кирки и лостове се опитват да построят комунизма използвайки за това материал от стълбите отправени нагоре... викайки, крещейки, унищожавайки "Дяволът" наречен знание...
     Нека им простим - те с хора от народа!