Елин Пелин – „Андрешко”, „На оня свят”

&bdq o;Андрешко”- Шеговитият разказ засилва социално-критичната струя, като преобразява анекдотичния хумор в горчива социална драма. Андрешко, този  брат на фолклорния герой Хитър Петър, е представен като селянин с будно съзнание за сиромашка солидарност и със спонтанно бунтарско чувство, израз на усета му за справедливост. С наивно простодушна маска, той слуша обвиненията и заканите на съдия – изпълнителя, когото кара с каруцата, която дебне съселянина му, той отива да го предупреди, като преди това изоставя градския чиновник в блатото. Така Андрешко по своему оправдава „обвинението” на съдията – „сиромах човек – жив дявол”, разкрива новият социален етап на вековния антагонизъм между народ и институции, наследен още от османското владичество. Тази малка социална драма е разкрита най-вече чрез характерния блестящ диалог-двубой на двамата социални антиподи, диалог, от който личи кризата и неразбирането в отношенията между народа и държавната власт.
 
„На оня свят” – в разказа особено ясно личат фолклорните традиции на фантастичната приказка и апокрифа. Но макар и да използва фантастичен похватпохожденията на душата на починалия дядо Матейко от село Подуене из небесните селяни, писателят е създал разказ за земната природа на човека, изпълнен с остро социално – критично чувство.
Самото влизане на дядо Матейко в рая е изпълнено с постоянни изненади, извор е на комизъм и сатирични обобщения. Пренесъл йерархията на земните социални авторитети на небето, дядо Матейко се удивлява, че поетът и владиката не са в рая, а в пъкъла.
Най-щастлива изненада за  дядо Матейко е, че в рая няма бирници. Заради тази „благина” на небесния живот дядо Матейко е готов да прости всички други „неудобства” на рая. Обрисуват с колоритна  и конкретно – индивидуална речева е жестова характеристика, главният герой е показан като простодушен глашатай на народните въжделения.
Този разказ представя Елин Пелин като изобличител на социалните порядки чрез една забавно – анекдотична приказна форма. Показва колко интимно е слял писателят своя творчески поглед с изконните народни представи за добро и зло, за социална справедливост и нравствено възмездие.
Не на последно място разказът разказва как Елин Пелин превръща един от най-ярките си повествователни похвати – добродушния и чистосърдечен хумор – в средство за по-дълбоки социални обобщения  дискретен, но достатъчно категоричен социален протест.