Найден  Геров Хаджиберович  е български писател,  езиковед и фолклорист. Той е   общественик и създател на едно от първите класни  училища в България.  Автор е на Речник на българския език. 
Найден  Геров е роден на 23 февруари
 
        
        
        
        
        
            
                                    
                        
                        
                                                    
                     
                                
                    
 id="internal-source-marker_0.6369028667498515" style="font-size: 10pt; font-family: Verdana; color: rgb(0, 0, 0); background-color: transparent; font-weight: normal; font-style: normal; text-decoration: none; vertical-align: baseline;">Найден  Геров Хаджиберович  е български писател,  езиковед и фолклорист. Той е   общественик и създател на едно от първите класни  училища в България.  Автор е на Речник на българския език. 
Найден  Геров е роден на 23 февруари 1823 година  в Копривщица. Син е на  килийния учител Геро Добревич Мушек,  прототип на Каравеловия Хаджи  Генчо Хаджи Генчо от повестта  “Бългри от старо време”.  Учи в килийното  училище на баща си, в гръцко училище в Пловдив, после отново  в  Копривщица  - при Неофит Рилски. По негово настояване Найден Геров   заминава за Одеса през 1839 година,   където завършва Ришельовския лицей .
  По това време той  издава книгите „Няколко думи за превода на  математическата география“  и „Начала на християнското учение“ , както и  поемата „Стоян и Рада“ .
Приел  руско поданство, Найден Геров се завръща в Копривщица и през 1846–1850  година e преподавател в откритото от него двукласно училище. По негова  инициатива то е наречено „Свети Кирил и Свети Методий“. 
По  инициатива  именно на Найден Геров за първи път на 11 май 1851 година в  Епархийското  училище “Свети Кирил и Методий”  в Пловдив се организира  празник на светите братя Кирил и Методий – създатели на славянската писменост. През 1857 година този празник започва редовно да се отбелязва в Пловдив,  Цариград, Шумен и Лом.
Найден  Геров взима активно участие в борбата срещу фанариотското духовенство.  Публикува статии в периодичния печат в защита на българските национални  интереси. По време на Кримската война  Найден Геров   подпомага  национално-освободителното движение и полага грижи за учебното дело.  През 1854 година публикува на руски език в Одеса сборника „Писма от  България“. През 1857 година е назначен за вицеконсул на  Русия в Пловдив, което му дава по-голяма свобода да продължи просветната си дейност до Априлското въстание. 
 По време на въстанието през 1876 година  Найден Геров развива дейност в защита на българския народ. 
Той  умира в Пловдив на 9 октомври 1900 година, на седемдесет и седем  годишна възраст. Неговият племенник Теодор Панчев е  издател на неговия  архив.