Приказка за стълбата /есе/

Стъл ата… Стълбите водят нагоре, надолу. Кой обаче доброволно слиза от Стълбата? Всеки иска да е на по-горно стъпало. Гледката, която се открива от там е по-широка, по-интересна. Но дали може да се види? Изкачвайки стълбата зрението, слухът отслабват. Ставаме късогледи. Приравняваме това, което е около нас с това, което е навсякъде. Трябва ли да ни съдят? Не. Да дойдат при нас и да видят “колко красива е Земята и колко са щастливи хората”.
       Личното щастие е най-важно. Отдавна умряха ентусиастите, които жертваха себе си за доброто на другите. Днес на такива геройства са склонни само тези, които са долу, при “сивите тълпи на мизерията”. И знаети ли защо? Защото не са видяли какво е горе.
       Едноличното щастие е най-важно. Тръгни нагоре. Плати цената. Продай всичко, което имаш. Човешка същност?! Не стига. Ще останеш в средата. Продай другите! Внимавай! Може да те изпреварят. Нали и те вървят нагоре. Когато стигнеш там, ще живееш с мисълта, че си щастлив. А дали е така? Не се притеснявай. Този въпрос ще те вълнува само в редките моменти, когато съвестта ти се събужда от дълбокия си сън. Две приспивателни и отново си щастлив. “Колко красива е Земята и колко са щастливи хората.”
       Стъпалата на Стълбата са красиви. Бял мрамор. Блясък. Розови нишки. Красотата е коварна. Миг невнимание и си отново долу. Какво пък. Зрението и слъхът се нормализират. Отново си при “сивите тълпи на мизерията”. Имаш нов стимул да вървиш нагоре. Видял си какво е там, виждаш какво е долу. Не е справедливо. Но кой се интересува от справедливост? Ти?! Тръгни отново и ще видим. Първо, второ, трето стъпало. Да, едноличното щастие е най-важно. Ти си най-важен. Останалите са част от пейзажа. Допълват картината до така търсеното горе.
       Не чети Смирненски. Той е бил млад, зелен, обречен – не е разбирал от живот. А и е живял преди колко… много години. Днес няма добродетели. Всъщност останал е само един ЕГОИЗЪМ.
       Какво толкова? Щом ти можеш да продадеш себе си, защо и другите не го направят? Страхуват ли се? Толкова ли са скъпи за себе си? Ти си човек, но нищо животинско не ти е чуждо. Бъди вълк. Бъди звяр! И ще успееш...