Светът в моята любима книга . Есе

&

“Душевно лекарство” – надпис над входа на библиотеката на Рамзес II

Любима книга. Моята любима книга… Това наистина ме затрудни.
Коя е моята любима книга? Когато бях малка, щом прочетях нова книга, тичах да се похваля на всеки, който е готов да ме изслуша. Дни наред говорех за нея. Дни наред обяснявах, че тя е моята любима книга…, до следващата, която прочета. А сега не мога да отговоря на този въпрос. Не само защото чета по-малко. Не само защото не харесвам всичко, което попада в ръцете ми. Дори и от това, което харесвам не мога да посоча само едно заглавие, един автор. Те са толкова много…
Но със сигурност мога да кажа едно: целият свят е в книгите. Светът – познат и непознат, хубав и грозен, човечен и жесток, истински и измислен. Светът – такъв, какъвто е бил, такъв, какъвто е и дори такъв, какъвто никога няма да бъде. А това е най-хубавото на книгите – в тях има всичко.
И всичко е в твоите ръце. Можеш да отвориш избраната книга и да се пренесеш в един друг свят. А той е такъв, какъвто си го представиш. Заживяваш в него. Понякога е по-добър от реалния, а понякога по-лош, прекрасен или грозен. Така получаваш възможността да избираш между двата – реалния и измисления.
И за него няма значение дали всеки ден го посещаваш. За него е важно да те плени и да те накара да се върнеш отново там. А какво по-хубаво от това за миг да си на друго място, в друго време, в друга галактика, на “края на света”. И вярваш, че можеш всичко, че можеш наистина да отидеш там. Ти самият се превръщаш в друг човек, дори в друго същество.
Има много начини да попаднеш в други светове. Телевизия, видео, интернет… Никой не знае какво още ще роди бъдещето и това е чудесно. Но няма друга сила, която да събужда въображението, да дава храна на разума и чувствата, така, както го прави хубавата книга. Когато разгърнеш страниците, можеш да поспреш там, където пожелаеш, да се замислиш, да се върнеш назад и да откриеш още нещо зад същите думи, без пред погледа ти бързо да прелитат нови картини, нова информация, преди да си осмислил предишната. Ти зависиш от себе си, своите желания, своите интереси.
Затова книги винаги ще има. Винаги ще има хора, които искат да кажат нещо на другите и печатаното слово ще бъде начинът, по който предпочитат да го направят. Винаги ще има хора, за които книгата ще бъде най-верният приятел. Любим приятел, който ти дава нов живот те води в нов свят. Светът на книгата – понякога по-истински и по-желан от действителния.
Любима книга. Моята любима книга… Предстои ми да я открия. И няма никакво значение кога ще стане това. Аз ще правя опит, след опит…