Един ден на Олимп . Есе

Е

ин ден на Олимп. Какъв би бил той? Чрез старогръцките митове и легенди тази обикновена планина се е превърнала в символ на величие. Достойна и достъпна единствено за боговете, тя е желана от всеки. Кой не би искал да е олимпиец, да достигне върховете? Спортни олимпиади, научни олимпиади… битки за първенство. Да си бог. Но това никак не е лесно.
Какво бих направила аз, ако живеех на Олимп макар и за един ден? Може би щях да завъртя няколко интересни интриги между хората и да пусна един-два пикантни слуха за Атина или Зевс, ако съм в закачливо настроение… но нека не се отклонявам.
Да си представим, че съм дъщеря на Зевс и моят много зает и разсеян татко, вместо да ме натовари да се занимавам с нещо не чак толкова важно, например късмета на комарджиите, ми е дал свободата да наблюдавам работата на останалите от моето многобройно божествено семейство. Доста по-лесно е да критикуваш работата на другите отколкото да вършиш своята както трябва. Така, да си дам един ден почивка от това да не правя нищо и да свърша нещо полезно. Като се замисля, доста работи би трябвало да се променят на земята. Ще кажете, че е лесно да се направи, но не е така.
Какво е това желание на боговете да властват над всичко и всички? Нужен ли е страхът им от това, че хората ще ги надминат по хубост и мощ? Все пак смъртните са създадени от тяхната сила и са такива, каквито им е позволено да бъдат. А ако някой прояви своеволие, напомня му се за Прометей. Потребна ли е кутията на Пандора със своите изненади? Трябва ли човечеството да бъде наказвано по прищявка на безсмъртните с войни, глад, болести? Нали хората носят най-голямото богатство – живота. Да бъде ли наказан Икар за своята смелост, Орфей за своята любов? А какво по-хубаво има от това, създаденото от теб да те надмине, да достигне нови хоризонти в развитието си? Да стане божествено.
Ако ми се налагаше всеки ден да управлявам човешките съдби, би ми било безинтересно. Всеки трябва да е господар сам на себе си и всичко, което получава или губи да зависи само от него. Каквото и да правят боговете, ако човек сам не реши, че иска нещо, то няма да се случи.
Но със сигурност за този един ден на Олимп бих направила хората малко по-добри и по-толерантни в отношението си един към друг. Бих им дала също така и способността да властват над себе си и своята съдба, да се радват на това, което сами са постигнали, а не което са им дали висшестоящите – добро или лошо.
А за себе си… за себе си поредпочитам да живея на земята като смъртна. Защото само така мога да разбера какво има от другата страна - нещо, което дори и боговете на Олимп никога няма да разберат. С това аз съм повече от тях.