Свята или греховна е любовта -Есе

С

Любовта е била и винаги ще продължава да бъде най-силната стихия.
Тя е болка и радост,далечна и близка,отровна и сладка.Дали е свята или
греховна...никой не може да определни със сигурност,
но факт е,че понякога може да бъде и едното и другото.
Усещал ли си сладкото опиянение на любовта?Онова приятно чувство,което
те обзема,когато видиш две очи..очите на този,когото обичаш?
Oнзи трепет когато този"някой"те прегърне или просто неволно се докосне
до теб?Това е любовта.Най-хубавото и силно чувство.Чувство,способно да
те завладее
и да те промени коренно,както теб ,така и живота ти.
Любовта може да бъде греховна във случаите,когато нарушава или
накърнява моралните и общочовешки догми.Като например когато единият от
влюбените(или и двамата)са обвързани с други хора.
Така е и в прозиведението на Емилиян Станев-"Крадецът на
праскови".Основният конфликт там е този между дълга към семейството и
борбата за собственото щастие.
Главнята героиня Елисавета е една самотна жена-жена,която копнее за
топлина,за истина любов,за някого,когото наистина да обича,а не от
мъж,с който да прекарват дните си,лишени от всякакви чувства.
И тя намира любовта...Забранената любов.Намира греха в очите на
крадецът на праскови.Един грях(кражбата)ги събира заедно и води до
следващия грях-изневярата,прелюбодейството.
Още една от седемтте Божи заповеди е нарушена.Защото любовта наистина е
греховна,тя е силна и безгранична и в стремежа си да псоъществува,често
илиза извън моралните и човешките граници,преминава ги.
В крайна сметка "грешниците"си плащат за това,което изпитват един към
друг...
Но освен греховна,любовта е и свята.Тя е най-красивото чувство.Та нали
в нейно име хиляди войници се прощават с живота си непрекъснато-в името
на любовта си към родителите,приятелите,родината.
Какво по-свято може да има от любовта?Тя може да превърне в добър и
най-лошия и коравосърдечен човек.Всъщност има ли лоши хора или злобата
е маска,която хората си слагат,коагто са нещастни?
Любовта стапя леда и маха маските.Любовта превръща злото в
добро,бедните хора в душевно богати,надвива смъртта и оставя меки и
красиви следи след себе си...
Дори Господ е жертвал сина си-Иисус в името на любовта си към
смъртните.В името на същата любов той не намразва хората,а иска да им
помогне,въпреки всичката им злоба...
Историята за Ромео и Жулиета...Всички я знаем.Колко красиво звучи,а
колко тъжно завършва...Една силна и истинска любов,която свършва със
смърт заради враждите на две семейства.Но именно тази любов
накрая успява да помири семействата.Трагичният край кара хората да
разберат,че любовта е най-святото и хубаво чувство и че нищо не може да
я победи-нито чуждата намеса,нито смъртта.Защото истинското и святото
не може да умре.То е безсмъртно.
Неочаквана,но желана,красива-но опасна,тиха-но запленяваща,сладка-но
греховна,любовта съществува и винаги ще съществува,докато сме живи.Със
себе си носи усмивки и сълзи,хубави и лоши емоции,святост и грях.
Защото любовта е навсякъде около нас.Тя няма граници.Именно заради това
понякога преминава допустимите граници и достига до забраненния плод-до
греха.Но ние сме хора-грешим.Любовта е като нас-не е безгрешна.
По-важното е,че тя е толкова истинско и свято чувство,че докато живее в
нашите сърца,докато ни прави по-добри и по-щастливи,тя наистина ще
засенчи тъмнината на греха.