НАХАЛНИКЪТ (есе)

М

же би някога някой Ви е казвал, че нахалството е част от формулата на успеха. Чували ли сте го? Чували ли сте че колкото по нахални сте, толкова по-лесно ще Ви бъде да се катерите по стъмната пътека на успеха, да преудолявате пречките и да достигате целите си. Погледнато през тази призма илиза че да си нахален е едва ли не невероятно преимущество. А така ли е всищност? Как мислите Вие? Дали е по-добре когато затворят вратата под носа ни да се откажем да влезем в стаята зад чиито стени е скрито нашето щастие, нашият късмет, успехът ни.... Или е точно обратното - в мигът в който врата се затвори и ние останем отвън да се опитаме да влезем през прозореца...
Всъщност нахалството е точно това - да вървиш напред без да се съобразяваш с бариерите по пътя ти. И не би имало нищо лошо, но представете си какво би станало ако всеки един от нас беше на принципа - "За мен върха, за другите останалото". Истината е че като всяко нещо и нахалството трябва да си има граници иначе рискуваме най-малкото което е да блеснем в очите на околните в една... не чак дотам добра светлина.
Да не говорим че ако веднъж ни лепнат етикета "НАХАЛНИК" от този миг нататък няма оттърване! Замислете се сами ако някой ваш приятел ви каже за някой че е нахален дали няма да се опитвате да го избягвате и някак си да го гледате с друго око. Така е никой не обича нахалниците!
И какво излезе накрая че да си нахален е като нож с две остриета -
от една страна нахалството ти може да те издига нагоре, но за какво ти е да си на върха като знаеш че за да стигнеш до там си се си "качил на главите" на хората? И въпреки че си на върха си...сам
Всъщност каквото и да си говорим за нахалството и нахалниците, не можем да променим нищо. Нахалството ни е в кръвта и всеки от нас го носи малко или много в себе си. Едно качество което е една от чертите на националния ни манталитет, едно качество с което ни знае света, едно качество което роди Бай Ганьо... Едно качество което малко или много живее и в мен и в теб... Нали така?