Българийо,драга,мила (есе)

Пред повече от хилядолетие в сърцето на Балканите се ражда една държава,която приема името България.Тя започва да оказва много силно влияние върху развитието на Югоизточна Европа.Драматичните събития,които се редят непрекъснато правят народа й много устойчив и достоен да защитава накърнената национална кауза,която се явява най-висша ценност в живота на човека.
    През всички години на изпитания ,българите воюват срещу окупаторите си не само с оръжие,а и чрез неуморния си дух.Те пишат и пеят песни ,в които родината е издигната на апотеоз;смеят се и плачат по седянки и винаги дружно се обединяват срещу подтисниците.Този неуморен ентусиазъм удивлява дори вече значително напредналата в политическото си и културно развитие Западна цивилизация.
     Днес,за нас самите е чудно как българите съумяват да съхранят обичта си по окаяната родина,дори когато времето сякаш спира да тече ,а именно в периода на петвековното турско робство.Точно тогава сякаш цялата енергия на българите се събира и започват да е пишат възторжени послания за  значимите предците , целящи да разбудят ""позаспалата "" историческа памет,и неуморно прокарват убеждението,че България пак ще бъде свободна ,ако хората се обединят.
Тези идеи сплотяват народа и той започва да вярва в уникалността на държавата си,която заслужава да живее свободно не по-малко от която и да било друга.Българи се раждат и умират за България,бият се до последни сили с всякакъв вид оръжие.Най-яркият пример в този смисъл е от времето на Руско-Турската освободителна война,когато българите използват труповете на вече отдали живота си за България техни братя,защото това се оказва една борба не само чисто физична,а и духовна.Този, който героично е умрял вече за родината е   завинаги ще живее в паметта на бъдещите поколения,дори и ако неговото име не се знае.
  Всичко това дава своя плод и след пет века страната ни отново оживява.Името на България пак се появява на географската карта,а свободата е безпрекусловно възвърната.Историята се завъртаи всичко става както преди,но хората започват бързо да се променят.
Все по-малко стават ревностните покровители на народа,които дързаят за неговото възкресение.
    На мода е вече друга култура,коята европейските държави бързо  са усвоили.Това е една глобализирана материална култура.Тази глобализация обаче не води или поне не съвсем до глобализация на духовната култура.България започва да се асоциира към модерния свят,следвайки опита на Западна Европа.Но това не дава желания ефект.Темпераментът на българина се оказва  не достатъчно ""глобализиран""  и непригоден към ""модерния свят.Българинът става смешен и трагичен.
        Най-яркият образец в този смисал е ""злият гений на свободна България"" -Бай Ганьо.Вече шаблонното понятие,че той е един оживял литературен герой не звучи достатъчно изчерпателно.Този образ-символ на натуралната българщина  тръгна ""по Европата"" и със своя ярък ориенталски колорит разсмя и разплака обезличената,""превърната в чаркове  на машината за правене на пари тълпа"".Изключително оригинален дори до налудничевост бай Ганьо пръв си призна,че патриотизмът е абсолютен ""бошлаф"",ако от него няма ""келепир"".
  Днес,толкова много всички приличаме на бай Ганьо.Българинът ,попаднал в друга държава често се срамува да спомене националността си,за да не бъде отритнат.Сякаш все по брутално физиономията на България пред европейската интелигенция заприличва на карикатура.Така всеки българин тръгнал да се ""европеизира"" ,започва все повече да се чувства като абсолютен бай Ганю,който е осъден да бъде усмян и превърнат в хумористичен герой.      
    Именно за това българинът,който днес тръгва да се европеизира постепенно забравя към какво принадлежи.Забравя,че България не е само родината на бай Ганю,а и на тези милиони юнаци,които написаха с кръвта си една история,която дори на материализирана Европа би прозвучала сантиментално.
    Явно обаче,че все пак други страни се оказват по-заинтригувани от традициите на България.Ето защо днес много чужденци посещават България,ако разбира се по някаква щастлива случайност разберат,че на Балканите живее една държава,в която всичко е толкова чудновато,че повече прилича на една фантастична приказка отколкото на истина.
 Но защо другите трябва да берат плодовете от нашата собствена градина?Не сме ли Заслужили ние самите да направим това?Явно просто не знаем ,че не винаги чуждото е по сладко от собственото.Ако полагаме достатъчно старание и в нашата градина ще поникнат сладки плодове.
О,Българийо ,драга ,мила!Всички те обичаме на думи,ти живееш в сърцата ни,но не ни служиш с респекта си пред напредналия свят.Така ние си слагаме по едно перде пред очите си и тръгваме да търсим личната си легенда някъде, където ще я намерим.
О,Българийо,драга,мила!Как силно копнея да се изкрещя,за да ме чуят всички,че ти не си сама и да  попитам защо  всички те забравиха.Само се чудя,кой ще бъде новият Вазов,който да напише ""Епопея на забравената"",за да измие очите на българина та той отново да прогледне?Или това ще си остане само илюзия и ще се питаме налудничево без сами да открием отговора:
какво ще ни дадеш историйо
от пожълтелите си страници...
  Страхувам се обаче,че дори и моят глас трепери ,когато трябва да бъдат изречени такива сакрални думи на висок глас. Може би и аз ще стана от тези българи ,които упреквам ,че са забравили своята майка-родина.Силно се моля обаче това да не се случва,защото съм убедена ,че сами в родината  можем да сме много по-уникални,отколкото когато сме подложени на експлоатация в чужбина.