Езикът е даден на човека, за да скрива мислите му, евентуално да ги замества и най-рядко да ги изразява (есе)

&

bsp; Лично аз не съм съгласна с тезата   По-голяма част от времето си прекарваме в опити да скрием очевидното,да не покажем чувствата си и в други подобни,безполезни дейности и вместо да използваме езика си по предназначение,ние му намираме ново приложение.И както се пееше в една песен “живеем в странна ситуация-твърде много думи,но никакво общуване” Вместо да го използваме да изразяваме себе си,ние правим точно обратното,а според мен езика не ни е даден за това.
Аргументи: -Общуването е по-лесно,когато човек,не крие мислите си,нито ги замества,а ги изразява направо,така могат да се избегнат много недоразумения и определено,един човек е редно да оцени повече болезнената истина отколкото една лъжа,колкото и красива да е тя.Хората,които свободни изразяват собствените си мисли,са свободомислещи и отворени към случващото се покрай тях,а не вглъбени единствено в собствения си вътрешен свят.Те са искрени,добри приятели,верни,но понякога и твърде наивни и поради тази причина лесно раними.Но те чувстват живота с всички клетки на тялото си,пълноценно,защото не губят време,което и без друго е малко,за да крият неща,които или няма да останат скрити или пък по-късно ще се окаже,че е трябвало да бъдат казани. Такива хора,най-често откриват щастието,в любовта и в живота като цяло,защото споделяйки мислите си,те се освобождават от емоционалния си багаж,без обаче да натоварват човека до себе си,те подържат искреността в отношенията.
 НО от друга страна понякога прекалената директност  може да изглежда по-скоро като арогантност и не етично отношения спрямо чувствата на другите,защото има мисли,които по-скоро трябва да бъдат премълчавани или недоизказани докрай,Също така,понякога човек,трябва да поддържа все пак някаква мистерия около себе си,като не казва всичко за себе си,като по-този начин поддържа интереса на другите и не е предвидим.