Най-важно е времето,то открива всичко (есе)

Н

ма нищо по-силно от времето.То променя животи,лекува,съгражда, разрушава,извежда на показ или скрива и най-вече никога не може да бъде спряно.Не то живее в нас,а ние в него,каквото и да направим рано или късно ще видим резултатите-положителни или отрицателни,зависи.Времето не прощава на никой и ние трябва да се съобразяваме с него.Колкото повече се отдалечаваме от едно събитие,толкова по-лесно го забравяме,но в един момент то ще се завърти по такъв начин,че да ни напомни,че все пак се е случило и не може да направим нищо по въпроса.Но понякога,за да се стигне до истината на живота,трябва да се чака много,много дълго.Постепенно мъглата се вдига и пред нас се откриват нови и нови неща,които на момента не сме успели да забележим,може би,защото в един момент времето ни е променило и шлифовало по такъв начин,че сега вече виждаме света с по-различни очи,научаваме нови неща,откриваме нови възможности,порастваме и остаряваме,без значение дали ни се иска или не, но ние се движим с времето и се развиваме в една или друга посока.Никоя лъжа не може да съществува вечно,никой проблем не може да бъде подминат,защото колкото повече отлагаме разрешаването му,той толкова повече враства в съзнанието ни,като плевел с много дълги корени,които в един момент е невъзможно да бъдат отскубнати или ако стане,то тогава и всичко покрай него рискува да бъде унищожено. Защото всичко следващо се гради върху тази празна лъжа,която неминуемо ще бъде разкрита един ден.Вземайки прибързани решение,ние сякаш искаме да забързаме хода на нещата,защото просто на нас така ни се иска,но никой,абсолютно никой не може да контролира времето и ако тласкаме нещата насила,те просто няма да се случат в подходящия момент и няма да са така както сме ги желали,затова има моменти,когато просто трябва да се изчака и нищо чудно по-късно да открием по-различен и по-правилен изход от ситуацията в която се намираме,без разбира се,да забравяме,че ако все пак това наистина е бил момент,сме го изпуснали и той за съжаление няма да се върне.Колкото повече се опитваме да скрием нещо,то толкава повече се показва с годините.Хубавата външност,зад която е скрита грозна душа изчезва,греховете от миналото се завръщат терзаейки неспокойната душа,страха от самотата от смъртта,колкото и да бягаме от това,няма начин да се скрием,но от нас зависи дали времето ще е най-добрия ни приятел или най-големия ни враг,ако изберем второто обаче,то тогава се посвещаваме на една неравностойна борба,на една загубена кауза.Няма нищо по-велико и по-голямо от времето,то е най-добрият съдник и най-големият ни господар,от нас зависи,дали ще направим,така че след време да открием,че то само ни е направило по-добри,по-мъдри,с красиви души или ни е тласнало към разрухата.