ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

За ж вота на Паисий се знае твърде малко. Приема се, че  е роден през 1722 г.  тъй като самият той споменава само, че бил родом от Самоковска епархия, но от кондиките на атонските манастири личи, че бащината къща на неговите братя -Лаврентий и х. Вълчо, се е намирала в Банско.
През 1745 г. Паисий се установил в Света гора и станал таксидиот на Хилендарския манастир. По това време животът на манастирските братства не бил лек. Недоимъкът, произволът на турските власти и общата несигурност тегнели над Атонските манастири. Паисий, подобно на своите събратя, години наред обикалял села и градове, събирал помощи за Хилендарския манастир и проповядвал божието слово. В богатите библиотеки на атонските манастири и по време на своите пътувания из страната той открил многобройни свидетелства за историята на българите и постепенно у него се оформила идеята да събере всичко в една книжка под общото заглавие „История славяно-българская". През 1761 г. хилендарското братство изпратило Паисий в Сремски Карловци. След като се завърнал от Сремски Карловци се преместил в Зографската обител „Св. Георги", където през 1762 г. завършил окончателно своя труд. За това, какво е правил Паисий след 1762 г., къде и при какви обстоятелства е разпространявал своята „История", не се знае почти нищо, защото специалистите са изправени пред множество догадки и легендарни сведения. Годината, когато Паисий умира, според една хилендарска кондика  е 1773 г. в Станимака (дн. Асеновград). По обем Паисиевата история не била голяма, но стойността й била неоценима, тъй като изиграла решаваща роля за духовната еманципация на българите. Страница след страница хилендарският монах разкривал пред своите читатели героичното минало на българския народ. Сред мрака на робските столетия Паисий запалвал искрата на българското самочувствие, вдъхвал вяра и надежда, пробуждал патриотизма на своите сънародници. За написването на „История славянобългарская" П. Хилендарски използвал разнообразни материали - поменици, жития на български светци, летописни бележки, царски грамоти, съчинения на Евтимий Търновски и Климент Охридски, някои руски издания, стематографии и др. Силно влияние върху Паисий оказали и историческите трудове на Цезар Бароний и Мавро Орбини.
Освен патриотичните елементи  в идейната характеристика на „История славянобългарская" могат да се откроят още два важни компонента: със своята творба Паисий утвърждава говоримия език като основа на новобългарската книжовност и същевременно предлага една интерпретация на историята, изцяло изградена върху принципите на просвещенския рационализъм. Никъде в „Историята" Паисий не говори открито за бунт или въстание. Единствените директни призиви, които той адресира към своите сънародници, са свързани с опознаване и опазване на българския език, на българската история и култура. той разбуждал онези пластове в съзнанието на българина, които му давали ориентир за неговата „другост", за принадлежността му не само към „раята" на падишаха, а и към една езикова и родова общност със своя история и култура.Съвременната историческа наука познава около 60 преписа на Паисиевата история, първият от които бил направен през 1765 г. от Софроний Врачански