Единството между модерното и фолклорното начало в “Ралица”

Пенч Славейков е човек с богата философска, естетическа и литературна култура, което го прави изключително ярко и оригинално явление в националната ни култура след Освобождението.В своето творчество той се вдъхновява от дълбока и силна любов към народа и от съзнание за високото призвание на изкуството. В поетичното си творчество поетът интерпретира оригинално проблеми, хракатерни за световната литературна традиция – за смисълна на човешкия живот и тайната на битието, за сложната душевна същност. Пенчо Славейков дава нови измерения на вечни понятия като красота – характеристика на човепката душевност, основно състояние на природата- и любов – най-красивото човешко чувство. Поетът рисува героите си – горди, непокорни личности, като свързва облика им с мотовите за трагичното, за героичното, за нравствения подвиг.
В творчеството си Пенчо Славейков изследва народното миследне, особеностите на народния бит, открива онези нравствени добродетели, които извисяват личността. Такава добродетел е стоицизмът, с който човек побеждава страданието, отвръща на жестоките удари на съдбата. Усвоил уроците на народното песенно творчество, Пенчо Славейков създава зебележителни поетични произведения, които условно могат да бъдат определени като битови поеми - условно,защото акцентът не е поставен в/у бита. Категорично убеждение на поета е,че само нравствената личност и нейните дела са изгодни за човечеството. Пенчо Славейков осмисля проблемите за взаймоотношенията в семейството, за майчината обич и нежност.
В поемата “Ралица” действително се откриват битови картини като селото, седянката, извора, дома, хорото, сватосването. Образът на самата Ралица е показан чрез фолклорни похвати. Съдбите на героите Ралица, Иво и Стойчко Влахин са показани в битов план. В “Ралица” поетът представя един хармоничен, почти идеален свят на семейни взаймоотношения, белязани с патриархална нравственост.Но Славейков не изгражда илюзорната представа, че патриархалните взаимоотношения (като тези в семейството на Ралица,Иво и старата му майка) могат да бъдат възприети отново от обществото. Той вижда в тях предимно етични ценности, които могат да помогнат на изстрадалия човек да оцелее нравствено. И Ралица действително оцелява като проявява изключителна устойчивост на духа. Именно този психологизъм е модерното, което поетът внася в творбата. Умело са преплетени битовата обстановка, която е близо до фолклора, и вътрешния свят на човек, който показва новото в бълг. литература. Именно в това се състои двупланността на поемата.
Интересна и основателна е съпоставката между “Ралица” на Пенчо Славейков и “Изворът на белоногата” на Петко Славейков. И двамата творци рисуват специфичния патриархален бит на българина, като отреждат значимо място на фолклорните традиции. Съществено различие е обаче, че Петко Славейков вижда преди всичко българката, готова на жертва, а Пенчо Славейков - в един по-широк, философски и етичен контекст- утвърждава нравствения стоицизъм. В “Изворът на белоногата” е разработен проблемът за националното, изведен е конфликтът свое-чуждо, докато при Пенчо Славейков общочовешкото се издига над националнозначимото и именно затова Ралица в духовен план е по-богата героиня от Гергана. И всякаш Ралица е поставена пред по-големи нравствени изпитания – пред огромната скръб след преживяната любов с Иво, пред крайната необходимост да се труди, за да отгледа обичното дете с “ваклите” очи на любимия. Но героинята не се страхува от живота, а напротив – с добратата в сърцето си се устремява към живота. П
Пенчо Славейков внася нов художествен подход в българската поезия, но същевременно той високо оценява духа, поетичната мисъл и делото на своя баща :
   че живия му дух и мисълта му жива
живеят в мене те, в мен, неговия син  
  (“Баща ми в мен”)
 В поемата “Ралица” поетът изявява способността си да достигне до същността на човешката душа по пътя на психологическия реализъм. Ралица има умението да обича всеотдайно, да съхрани човешкото си достойнство, дори след трагично стечение на обстоятелствата в живота. Славейков акцентира в/у етичния смисъл на любовта. Любовта осмисля съществуването на Ралица. Но основната идея в творбата надхвърля семейните отношения, тя е свързана с нравственото преобразяване на човека.
 Във философските си творби Пенчо Славейков се насочва към непреходното, “непромененото в световните промени.” В творчеството си поетът изгражда не толкоа образа на българския народ, колкото представата за утвърденото и устойчивото в духа, в характера на българина. Славейков прилага в поезията си художествени подходи, които показват близостта му със светогледа на народа.