СЪЕДИНЕНИЕ НА ИЗТОЧНА РУМЕЛИЯ С КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ 1885

Мани ест на княз Александър Батенберг за признаването на Съединението

Н. Павлович. "Съединението на Северна и Южна България ". 1886. Национална художествена галерия, София

Извършено на 6 ( 16 септември. Разпокъсването на българските земи, наложено от Берлинския договор 1878, създава препятствия за икономическото и политическото им развитие. Общонароден идеал е пълното национално обединение, като се съединят Северна и Южна България и се освободят и се присъединят Македония и Одринско, които по договора остават под османска власт. Великите сили, включително Русия, заемат отрицателна позиция. По инициатива на З. Стоянов през февр. 1885 в Пловдив е организиран Български таен централен революционен комитет. На 25 юли комитетът решава съединението да стане "под скиптъра на княз Александър". Според плана, утвърден на заседание на БТЦРК на 23 август, главният удар трябва да бъде нанесен в Пловдив. В края на август започват вълнения и демонстрации в много селища. На 2 септември в Панагюрище е проведена спонтанна демонстрация, последвана от масови демонстрации в областта. На 6 септември войски начело с Д. Николаев и четата на Чардафон Велики (П. Тишков) влизат в Пловдив, завземат конака и арестуват Г. Кръстевич; румелийското правителство е свалено и е провъзгласено Съединението, посрещнато с ентусиазъм от българския народ. Съединението получава международно признание с подписването на Българо-турската спогодба 1886.