ТЪРНОВСКА КОНСТИТУЦИЯ

Първ та българска конституция, приета на 16 апр. 1879 от Учредителното народно събрание във Велико Търново. Закрепва юридически социално-икономическите и политическите изменения в българското общество след Освобождението 1878. Тя е прогресивна за времето си буржоазно-демократична конституция. Търновската конституция открива пътя за развитие на капиталистическите производствени отношения. Има буржоазно-либерален характер. Търновската конституция определя функциите и компетентността на централните органи на държавна власт съобразно с принципа за разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна; прокламира министерска отговорност, депутатска неприкосновеност и др.; закрепва принципа на частната собственост като основа на капиталистическите производствени отношения; предоставя широки пълномощия на монарха във вътрешния и международния живот. С измененията на Търновската конституция през 1893 и 1911 се намаляват правата на Народното събрание и се засилва монархическата власт. На 4 дек. 1947 VI велико народно събрание заменя Търновската конституция с Конституция на Народна република България.