РУСКО-ТУРСКА ОСВОБОДИТЕЛНА ВОЙНА, 1877-1878 г.

<

TRONG>Освобождението - надежди и разочарование
Водена между Османската империя и Русия (12/24 април 1877 - 19 февруари/3 март 1878 г.). Предизвикана от борбата на българския народ за национално освобождение и изострянето на отношенията между великите сили във връзка с т.нар. Източен въпрос. Международното движение в защита на поробените балкански народи (особено след Априлското въстание, 1876), неуспехът на Цариградската конференция и отхвърлянето на Лондонския протокол от страна на османското правителство правят войната неизбежна. На 12/24 април 1877 г. тя е обявена от руския император Александър II с подписването на манифест в Кишинев. Сформират се две армии: Дунавска (554 500 души) заедно с Българското опълчение и Кавказка (112 600 души). На страната на Русия се включват също Румъния (42 795 души), Черна Гора (26 000 души) и Сърбия (от декември 1877 г. с 40 000 души). Дунавската армия (с главнокомандващ Николай Николаевич) формира 3 отряда: Източен (около 75 000-80 000 души), командван от руския престолонаследник Александър Александрович; Западен (около 35 000 души), командван от ген. Н. П. Криденер; Преден (около 12 000 души), командван от ген.-адютанта Й. В. Гурко. На 15/27 юни главните сили на руската армия начело с ген. М. И. Драгомиров форсират р. Дунав при гр. Свищов. Предният отряд освобождава гр. Търново (25 юни), преминава Стара планина и води тежки боеве при градовете Стара Загора и Нова Загора (18 и 19 юли) с части от корпуса на Сюлейман паша. На 20 юли Предният отряд е разформирован и включен в новосъздадения Южен отряд на ген. Ф. Ф. Радецки. От 9 до 11 август Орловският и Брянският полк и 5-а опълченска дружина водят ожесточени боеве на Шипченския проход. Западният отряд влиза заедно с румънските войски в гр. Никопол (4 юли), предприема атаки за превземането на гр. Плевен (8 и 18 юли, 30-31 август) и достига линията Лом-Берковица. Гр. Плевен е блокиран (1 септември). На 28 ноември Осман паша, който няколко месеца задържа гр. Плевен, капитулира. На 23 декември руските войски влизат в гр. София, а след разгрома на Вейсал паша в сражението при Шипка-Шейново (1 януари 1878 г.) Дунавската армия започва общо настъпление. В 3-дневни бойни действия при Пловдив (3-5 януари) армията на Сюлейман паша е отхвърлена от направлението Пловдив-Одрин към Родопите. Одрин пада без бой (8 януари 1878). Турските войски търпят поражение и в Кавказ. Османското правителство иска мир. На 19 февруари/3 март е подписан Санстефанският прелиминарен договор, чрез който се признава освобождението на всички български земи. На Берлинския конгрес е заменен с Берлинския договор.