Ще влезе ли Турция в Европейския съюз? (есе)

Евро ейският съюз е международна структура на наднационално ниво, която цели създаването на единна демократична политика в много области, като единен европейски пазар, контрол на границите и т.н. Присъединяването в ЕС става след покриването на определени критерии в различните области и главно в изграждането на модерна, демократична и цивилизационна среда като критерий за членство. Относно желанието за членство на Турция знаем, че то се датира още с Анкарската спогодба от 1963г. Желанието за интеграция е свързано с редица отговорности и реформи, както и с отношението на страните членки към процесите и политиката, провеждаща се в страната. Позициите за членството на Турция в ЕС на страните членки са противоречиви, но те в по-голямата си част се дължат на обективен поглед върху състоянието на страната и различията, която тя има спрямо страните в ЕС. Подкрепата за членството на Турция в ЕС идва най-силно от Великобритания  и САЩ предвид подкрепата на Турция към водената от тези страни военна политика. Против присъединяването на Турция, застават редица страни, експерти и самите доклади за реформите в страната съдържат силно критични послания за промените, които страната трябва да предприеме. Ясно е, че различията на Турция с ЕС са много, някои от тях и изключително крайни. Това е единствената страна кандидат за членство с ислямска религия и географско положение, което се простира в по-голямата си част на друг континент – Азия. Това са силни различия, но още по-основателни са и критиките за водената от страната външна политика и забавянето на редица реформи, като някои от сега действащите закони и политика на страната са силно недемократични  и антиевропейски. Във вътрешнополитически план най-изпъкващи негативно  са: ниските права дадени на малцинствата живеещи там, закона за преследване на журналисти и писатели, като и нуждата от силни реформи в съдебната система. Във външнополитически план,  най-неприемливи действия на политиката водена от Турция са : непризнаването на гръцката част на Кипър, която е и член на ЕС, забраната за кацане на самолети и преминаване на кораби от Кипър към Турция, непризнаването на арменския геноцид извършен от Османската империя. В крайна сметка водената от нея неевропейска политика във вътрешен и външен план, за което всъщност съобщават и самите европейски доклади, както и различията в религията и географското положение на страната може да се каже, че тя не е готова да бъде член на ЕС.