причините за кризата в църквата

П

   През епохата на Средновековието християнството се налага като един-
ствена религия в европейския свят, която определя цялостния мироглед и начин на живот на средновековния човек. Чрез своята идеология църквата утвърждава идеята за божествения характер и произход на властта и се изгражда като най-важната  опора на феодалната обществена система. Тази нейна роля предопределя благосклонното отношение на светските
владетели към църковната институция и възможностите и да натрупа огромни богатства и влияние.
   Приблизително след 1450 год. европейското общество  е съвършено различно от това по времето на класическото Средновековие. Развитието на новата капиталистическа икономика променя политическия, държавния и духовния живот. Новите социални промени оказват изклю-
чително силно влияние върху позицията на църквата, като идеологическа институция. През XVI в. католическата църква начело с Папската курия загубила предишното си значение в политическия живот на западноевро-
пейските държави. Формирането на национални, абсолютистични  монархии лишило църквата от наднационалното и положение на арбитър и координатор в дребните сплетни на феодалните сеньори.
    С разпространението на хуманистичните идеи църквата загубила и монопола върху духовния живот на обществото. С течение на времето израствали нови генерации, които не познавали духовната опека на католическите институции. В началото на XVI в. католическата църква се превърнала в анахронизъм, остатък от отмиращия феодален строй, спирачка по пътя на прогресивното развитие на европейското общество. Това налагало провеждането на спешни реформи. Към такива се стремяла и светската аристокрация, която завиждала на огромните богатства на църквата и нямала нищо против едно антикатолическо движение, което би
довело до секуларизация на църковните имущества. Обществения престиж на църквата пада неудържимо още по времето на Лутер в Германия.
Църквата и нейните служители са ожесточено критикувани заради богатството, алчността, начина на живот, които напълно противоречат на религиозните обети, особено тези за бедност и въздържание. Най-ожесточени нападки предизвиква собствеността на църквата и продажбата на индулгенции.
   На зараждащата се модерна буржоазна прослойка е необходима протестантска реформация, която да  спомогне за  оформянето на своеобразна търговска етика, съответстваща на процеса на натрупването на капитали. Новите религиозни идеи проповядват достойнствата на трудовата дейност; преуспяването чрез печалба става знак на божието благоволение. Необходимостта от труд е насочена срещу ненавижданото безделие на аристокрацията.
   Реформаторската религиозна идеология отхвърля демонстративния разкош, паразитната разточителност, символичните церемонии.
   През XVI в. промяна на църквата означавало промяна на целия духовен свят на тогавашните хора.

Библиография:
  Андрей Пантев-“Век на буржоазни революции”
  Георги Бакалов,Петър Ангелов-“История на средните векове"