История на фотографията и връзката му с Дявола

През 1839 година просветените уж европейци обявяват снимането на хора за богохулство. Те смятат, че  изобретението, което "някакъв французин от Париж се опитва да лансира" е дяволско дело.

У нас пък се смята, че "само зографа може да типосва на платно богоугоден образ". Всичко, което не е създадено от човешка ръка е работа на лукавия.
Свещеници заплашват от амвона със скорошна смърт и вампирясване всеки, който "се типосва на кадро". Българските католици не са по-модерни от православните. Пловдивският католически епископ направо анатемосва  всеки свой енориарш, застанал пред обектива.

В обществото мненията се разделят. За едни новото изобретение е "лукс и разкош",  а за други - "грях и дяволщина". Хората, които отивали да се снимат,  многократно се прекръствали, а после цялата махала се извървявала да види снимките.

 Художниците по това време също трудно си намирали модели, поради суеверния страх, че образът на платното "вгражда" човека, както правели  строителите с нечия сянка. А това се свързвало с неминуема смърт.

 Любопитно е това, че великият майстор Кольо Фичето не ни е оставил свой портрет по  тези причини, той категорично отказвал да се снима.
При мюсюлманите пък нямало никакви колебания  - ислямът  изрично забранявал възпроизвеждане на човешки образи.

Първо "заразата" на  фотографирането на Балканите донесли пътуващи чужденци.  Те правели снимките пред стена с опънато платно пред хотела ,  хана или двора на къщата.

Най-ранната снимка у нас направена от  пътуващ фотограф  е от 1851 година. На нея се вижда първия български оркестър, основан от унгарския емигрант Шафран - 11 шуменски младежи, между които и Добри Войников  като флейтист.

Интересно е да се знае, че въпреки  реакцията на Църквата,  един от първите  фотографи е човек в расо - монахът Хрисант Рашович от Казанлък. Той бил, прочут с майсторлъка си и посвещавал с тайните на фотографията и други мераклии.