Софроний Врачански - дейност
Успоредно с книжовните си занимания, по време на своя престой във Влашко, Софроний Врачански създава емигрантски кръг, който да се заеме с разрешаването на Българския политически въпрос. Той подпомага дипломатическата мисия, организирана през 1804 г
class="postbody" id="t-oe"> Успоредно с книжовните си занимания, по време на своя престой във Влашко, Софроний Врачански създава емигрантски кръг, който да се заеме с разрешаването на Българския политически въпрос. Той подпомага дипломатическата мисия, организирана през 1804 г. от Иван Замбин и Атанас Некович в Петербург с цел да се поиска помощ от руското правителство за подобряване положението на българския народ. Първоначално двамата пратеници не успяват да привлекат вниманието към себе си, но по време на Руско-Турската война 1806-1812 г. преговорите се възстановяват с прякото участие на Софроний Врачански. Той издава и две възвания към българския народ, призоваващи го да подпомогнат руската армия. По негова инициатива през 1811 г. е издействано разрешение за формиране на български доброволчески отряд - първата "Българска земска войска" от около 2 500 души, която се сражава в боевете при Тутракан, Силистра, Русе.
В същата 1881 година обаче, пред надвисващата опасност от война с Наполеон, руското правителство бива принудено да започне преговори с Османската империя. При така създалата се нова политическа ситуация Софроний Врачански насочва цялото си внимание към подпомагане на хилядите български бежанци, търсещи спасение от турското отмъщение в Молдова и Влашко. В изготвената от него "Молба" до руския главнокомандващ Михаил Кутузов той предлага всички българи да се заселят заедно, като по този начин се обособи автономна българска област в границите на Руската империя. Според Софроний бежанците трябва да се управляват от свои избираеми магистрати, да се ползват с църковна автономия, да имат право на свои училища и на възможности за стопанска инициатива. С тези си искания "Молба"-та се явява по същество първата конкретна възрожденска програма за разрешаване на българския политически въпрос и формулира идеята, че народът ни може да се освободи чрез съчетаване на два фактора - въоръжено надигане отвътре и чужда помощ отвън. Руското командване обаче не дава отговор, а в подписания през 1812 г. мирен договор с Турция /Букурещки мир/ българският въпрос въобще не бива засегнат. На следващата - 1813 година, Софроний Врачански умира.