Дворците на българските князе имали парно

Мног българи  не знаят важни детайли и подробности от  нашата история. Те всъщност нямат вина за това, тъй като в училищата  се поднася суха и недостатъчна информация, без капка патриотизъм и гордост. Някои подценяват културното ни наследство, а други въобще не знаят какви  артефакти са открити  по нашите земи. Много българкси документи и съкровища са заровени.  Разкопават се само тракийски могили у нас,  а всщност трябва да се обръща по-голямо внимание  на Първото и Второто българско царство.

Срамно е, че Плиска, първата българска столица,  е открита не от българин, а от чеха  Карел Шкорпил през 1898 г. Той прави първите разкопки край тогавашното село

Абоба /сега Плиска/ и    до такава степен се влюбва в  откритието си, че пожелава, когато умре да бъде погребан там, а  приживе искал да го наричат Българина. Приел българско гражданство и се отказал от чешкото. Днес гробът му се намира близо до музейния комплекс Плиска.

Плиска е основана от хан Аспарух. Първоначално тя представлявала военен лагер,защитен с ров и дървени стени. Постепенно с военните победи на хановете се разраствала и ставала все по-пищна, красива и великолепна. Най-голям разцвет градът достига по времето на хан Омуртаг, хан Крум и особено по времето на княз Борис I.

Дървените крепостни стени били заменени с каменни. Дворците  били издигнати от мрамор и гранит. Вътре луксът се допълвал от керамика, злато и сребро

Плиска бил първият град в средновековна Европа, където дворците имали "парно". Роби и военопленници подгрявали водата в специални пещи. Водата била докарвана до пещите от две малки рекички, които протичали около града. Оттам водата, загрята до кипване, се транспортирала до дворците по специални топлоизолирани канали, наречени  "хипокаусти". Под подовете на стаите имало гъста мрежа от по-малки канали. Така топлата вода и парата отоплявали стаите.

Във вътрешния град са открити бани за хановете и боилите. Във външния град, където живеели  предимно занаятчии и военни, имало обществени бани. В средновековна Европа от 7-ми до 9-ти век това било нещо непознато. Дори в Цариград стаите се отоплявали с камини и печки.

Когато през 811 година византийският император Никифор I Геник Фока завзел Плиска, до такава степен завидял за това гениално техническо постижение, че в злобата си заповядал да опожарят всички дворци.

Ако се сравнят двореца на Крум и този на еврейския цар Давид, ще  се забележи потресаваща прилика.  Кулите, зидовете, оформянето на вътрешния двор, арките на колоните, а даже и формата на дяланите  варовикови камъни съвпадат. Тъй като Ерусалим е бил доста далеч от Плиска, странно е  откъде Крум е имал  скиците и плановете на еврейските дворци.    

Плиска съперничела по размери с Константинопол. Сухоземната крепостна стена на Цариград била 6 км, а източната и западната външни крепостни  стени на Плиска били по 7 км.

Архиепископският дворец на Плиска бил шедьовър на архитектурното изкуство - заобиколен от градини, паркове и манастири. Там се е издигала и Голямата базилика - най-голямата в Европа през 9-ти век  след Константинополската "Света София". Там княз Борис I приел учениците на Кирил и Методий. Там станало и покръстването на българската аристокрация. Там работели и превеждали книги Наум, Сава, Ангеларий и Горазд.

По чудо голяма част от града оцеляла до началото на 19-ти век. Тогава по нареждане на русенския валия Митхат паша всичко било сринато до основи и заличено. Предчувствайки края на Османската империя, Митхат паша решил да унищожи всякакви следи от гордата история на тогавашната поробена рая. Камъните от крепостните стени били натрошени на чакъл и на него били положени траверсите на първата влакова линия в България  Русчук-Варна, а с големите каменни блокове от двореца били изградени много джамии.

С тази варварска постъпка България загубила едни от най-важните си архитектурни паметници..