Църквата "Св. Седмочисленици" и нейната история

Сред най-аристократичния някога софийски турски квартал се издигала Голямата джамия, наричана още Коджа дервиш-Мохамед, Пашовата джамия или Имарет джамия.

Според надписа над вратата, храмът  е изграден през 1528 г. по времето на Султан Селим II и по инициатива на Великия Везир Мехмед паша Тавил Ибни Соколович. Джамията е  строена от прочутия по онова време архитект - еничаря Коджа Синан, който бил българин, роден  в Родопите.

Името Имарет Джамия или Черната Джамия идва от черния камък, с който било построено половината от високото й минаре. В архитектурно отношение храмът се отличавал с огромния си купол, разположен непосредствено върху стените, който покривал почти цялото пространство на сградата. Към Черната джамия съществувала  трапезария за бедни. Тя била единствена в София и функционирала чак до Освобождението.

Към Джамията имало и медсере /училище/ с куполи, покрити с олово и водоскок в двора.  Там  съществувал и кервансарай - сграда за  подслон и храна на пътници и търговски кервани -  известен със своята чистота и удобство. Според данни на западни пътешественици и пътеписци, всички постройки към Имарет Джамия се отличавали с добрата си уредба.

След освобождението кварталът Имарет се заселва с българско население. Турците, собственици на имоти там, не можели да се примирят с положението на подчинени  в "гяурската страна",  масово продавали собствеността и  заминавали за Турция.

Имарет джамия и постройките към нея започват да изпълняват различни функции - на затвор, склад, дори аресенл. Точно в този затвор са лежали и видните  български държавници и политици Петко Каравелов, Димитър Петков, Димитър Ножаров.

Сред управниците по това  време се заражда спор относно това една от джамиите - Баня баши джамия или Имарет джамия, да бъде запазена за молитвен храм за мюсюлманското население, останало в София. Петко Каравелов настоявал това да бъде Черната джамия, като най-издържана в архитектурно отношение и най-запазена. Било взето решение обаче да се запази Баня баши Джамия, а Имарет Джамия да се преустрои в християнски храм.

Преустройството било поверено на талантливи архитекти и художници, които премахнали от сградата всичко, което   я свързвало с ислямската религия. Проектантът на  храм "Св. Александър Невски", руският архитект Померанцев, скицирал плана за преустройство, а по-късно българските архитекти Петко Момчилов и Юрдан Миланов  го доразвили в детайли.

Жителите на  квартала активно участват в начинанието чрез дарения. Отвътре храмът  бил изписан  от студенти от Художествената академия под ръководството на именития български художник проф. Антон Митов.  Иконостасът пък е ярко достижение на резбарското изкуство след Освобождението.

Името на храма "Св. Седмочисленици" също не е избрано случайно. За първи път 17 юли 1864 година е честван като ден на Светите Седмочисленици - светите братя Кирил и Методий  и техните ученици  Климент, Наум, Ангеларий, Сава и Горазд. Църквата е официално осветена на 27 юли 1903 г.

По време на управлението на града от ген.  Владимир Вазов,  площадът пред църквата е разчистен и превърнат в красива градина по проект на френския градинар Йосиф Флей.  Така изчезва и последният спомен от робството.