Атентатът в храм "Света Неделя"

Вели и четвъртък, 16 април 1925 година. България е потресена. Столицата е разтърсена от най-жестокият териростичен акт, който отнема живота на стотици хора и отприщва вълна от насилие. Църквата "Света Неделя"" е взривена от привърженици на крайно лявото крило на Военната организация на Българската комунистическа партия.

През този период страната е разкъсвана от политически убийства и терор. След провала на Септемврийското въстание през 1923 година., БКП е забранена и срещу активистите й е предприето масово преследване. Правят се промени в Закона за защита на държавата, като смъртна присъда получават не само  дейците на БКП, а и тези, които са им помагали, или са ги укривали.

Комунистите също реагират с насилие. Малки терористични групи  организират единични акции. Идеята  да се взриви храмът възниква, когато там започват да се складират
оръжие и боеприпаси. Клисарят на църквата  е вербуван и с негова помощ се организира план за унищожаване  на политическия и военен елит на България, включтелно и на царя. В църквата са внесени 25 кг експлозив. Идеята е политици и военни да се съберат в църквата за опелото на високопоставена личности. 

На 14 април е убит о.з. генерал Константин Георгиев,  а  два дни след това  в  църквата "Св. Неделя"   се състои  опелото, където се събират стотици хора, за да се сбогуват с генерала. Очаква  се и царят.

В 15.20 ч. експлозия разлюлява храма и разрушеният главен купол се срутва върху хората. Загиват 150 човека, още десетки умират по-късно от раните си,  а ранените са  повече от  500. Това обаче са все невинни граждани  и деца. Представителите на правителството се спасяват, а военните дават десетки жертви. Цар Борис III пък  закъснява за службата, защото е отишъл на друго опело.

Веднага, още същата вечер е обявено военно положение.  Терорът поражда терор. Започват масови репресии, издадени са смъртни присъди, ексекутирани са 500
противници на управляващите.  

Атентатът на  16 април 1925 година е черна страница в историята на България.